Лоръл Хамилтън - Смъртоносен танц

— Не обвинявай животните. Истинските вълци не се убиват един друг за власт.

— Само върколаците — каза той. Звучеше изтощен.

— Признавам целите ти, Ричард.

— Но все още не си съгласна.

— Не, не съм съгласна.

Гласът му дойде от мрака на задната седалка.

— Стивън няма никакви рани. Защо крещеше тогава?

Раменете ми се изгърбиха и насила се принудих да се изправя. Завих по старата магистрала 21, мислейки за деликатен начин, по който да му кажа, но нямаше нищо деликатно в едно изнасилване. Казах му какво видях.

Тишината откъм задната седалка продължи много дълго време. Бях почти на отбивката за неговата къща, когато каза:

— И мислиш, че ако бях убил няколко човека, докато стигнем до него, това нямаше да се случи?

— Мисля, че те се страхуват много повече от Рейна и Маркус, отколкото от теб, така че да.

— Ако подкрепиш моите заплахи с убийства, това ще подкопае всичко, което се опитвам да направя.

— Обичам те, Ричард, и се възхищавам на това, което се опитваш да направиш. Няма да развалям това, което се опитваш да направиш, но ако докоснат Стивън още веднъж, ще направя това, което съм казала. Ще ги убия.

— Те са моите хора, Анита. Не искам да са мъртви.

— Те не са твоите хора, Ричард. Те са просто тълпа непознати, които се опитват да вземат участие в твоето страдание. Стивън е твой човек. Всички превръщачи, които получават твоята подкрепа и рискуват гнева на Маркус, те са твоите хора. Те рискуват всичко за теб, Ричард.

— Когато Стивън се присъедини към глутницата, аз бях този, който каза на Рейна, че не може да го има. Винаги съм го подкрепял.

— Намеренията ти са добри, Ричард, но те не го пазеха тази вечер.

— Ако те оставя да убиваш за мен, Анита, ще е същото като да го правя аз самия.

— Не съм искала разрешението ти, Ричард.

Той се наклони към облегалката на седалката ми и аз осъзнах, че не е сложил предпазния си колан. Щях да му кажа да си го сложи, но не го направих. Това беше неговата кола и той щеше да оцелее, ако изхвърчи през предното стъкло.

— Имаш предвид, че ако те хванат Стивън отново, ти ще ги убиеш, защото си казала така, а не заради мен?

— Заплахата не върши работа, ако нямаш с какво да я подкрепиш — казах аз.

— Ти ще убиваш заради Стивън. Защо? Защото той спаси твоя живот?

Поклатих глава. Беше трудно за обяснение.

— Не само заради това. Когато го видях тази вечер, това, което правеха с него… Той плачеше, Ричард. Той… О, по дяволите, Ричард, той сега е мой. Има една шепа хора, заради които бих убивала, бих убивала за отмъщение, бих убивала, за да ги защитя. Днес добавих и името на Стивън в списъка.

— Моето име в списъка ли е? — попита той. Постави брадичката си на рамото ми през седалката. Притисна лицето си към моето и можах да почувствам леко покаралата му брада, бодлива и истинска.

— Знаеш, че е там.

— Не мога да разбера как можеш да говориш толкова спокойно за убийство.

— Знам.

— Моето предложение към Улфрик, щеше да бъде по-силно, ако убивах, но не съм сигурен, че тогава то щеше да има стойност.

— Ако искаш да направиш себе си мъченик на високите идеали, добре. Не ми харесва, но добре. Но не жертвай хората, които ти вярват. Те струват повече, от който и да комплект идеали. Ти почти уби себе си тази вечер.

— Ти просто не вярваш в нещо, когато е лесно, Анита. Убийството е нещо грешно.

— Добре — казах аз. — Но ти също така едва не уби и мен тази вечер. Разбираш ли това? Ако ни бяха налетели нямаше да мога да ги отблъсна. Няма да изгоря в пламъци, защото ти си решил да си играеш на Ганди.

— Можеш да си останеш в къщи следващия път.

— По дяволите, не това имах предвид и ти го знаеш. Опитваш се да живееш в някакъв Ози и Хариет свят, Ричард. Може би животът е бил такъв преди, но вече не е. Ако не се откажеш от това ще бъдеш убит.

— Ако наистина смятах, че трябва да убивам, за да оцелея, мисля, че щях да избера да не оцелея.

Погледнах към него. Изразът му беше умиротворен, като на светец. Но можеш да станеш светец, само ако си мъртъв. Погледнах обратно към пътя. Можех да оставя Ричард да се оправя сам, но ако го напуснех, той щеше да свърши мъртъв. Щеше да отиде сам тази вечер и те щяха да го елиминират.

Сълзи изгориха ъгълчетата на очите ми.

— Не знам дали бих оцеляла, ако умреш за мен, Ричард. Това нищо ли не означава за теб?

Той целуна брадичката ми и нещо топло и течно се плъзна по врата ми.

— И аз те обичам.

Това бяха само думи. Той щеше да умре за мен. Щеше да направи всичко близо до самоубийство.