Лоръл Хамилтън - Смъртоносен танц

Дишането на Стивън стана дълбоко и тялото му се отпусна срещу моето, мускул по мускул. Той скимтеше леко в съня си, ръката му се свиваше около мен, после сънят му стана по-дълбок и той се отпусна, тих и топъл.

Потънах в сън, гушкайки ръката на Стивън около себе си. Той беше почти толкова добър, колкото и плюшена играчка, с изключение на това, че имаше навик да помръдва в някои моменти.

Слънчева светлина се разливаше през тънките бели завеси и за първи път можех да кажа, че светлината ме е събудила. Събудих се схваната, в същата поза, в която заспах, сякаш не бях помръдвала през цялата нощ. Стивън все още се беше обвил около мен, кракът му беше върху моите крака заедно с едната му ръка, сякаш се опитваше да е колкото може по-близо до мен, дори в съня си.

Полежах за момент с тялото му преметнато около моето и осъзнах, че никога не съм се събуждала с мъж преди. Имах годеник в колежа и правехме секс, но никога не прекарвахме нощта заедно. Всъщност никога не бях спала в едно легло с мъж. Беше малко странно. Лежах в кръга от топлина на тялото на Стивън и ми се искаше да беше Ричард.

Имах неясното усещане, че нещо ме беше събудило. Но какво? Измъкнах се от завивките и прилепчивото тяло на Стивън. Той се обърна на другата страна и въздъхна с лек протестиращ звук. Подпъхнах завивките около него и измъкнах файърстара изпод възглавницата си.

Според часовника ми беше около 10:30. Бях спала около 5 часа. Нахлузих дънките си, взех си четката, малко чисто бельо и чорапи от куфара. Сгънах всичко в едно чисто поло и отключих вратата. Държах файърстара в ръка. Щях да го оставя на тоалетката, докато се мия. Правех същото нещо и в къщи.

Някой минаваше говорейки, от другата страна на вратата. Два гласа, единият от тях женски. Поставих дрехите на пода, свалих предпазителя на пистолета и поставих ръката си на дръжката на вратата.

— Това, което чух предпазител на пистолет ли беше? — каза мъжкият глас от другата страна на вратата. Познах гласа. Върнах предпазителя обратно, пъхнах пистолета отпред в панталоните си и пуснах тениската отгоре. Въоръжена, но не забележимо, отворих вратата. Джейсън стоеше там, хилейки ми се. Той беше висок, горе-долу колкото мен. Русата му коса беше права и бебешки тънка и подстригана точно до раменете. Очите му бяха в невинния цвят на синьо небе, но изразът им не беше невинен. Взря се покрай мен в Стивън, все още свит в леглото.

— Следващият път мой ред ли е? — попита той.

Въздъхнах, вдигнах дрехите си, пъхнах ги под мишница и затворих вратата зад себе си.

— Какво правиш тук, Джейсън?

— Не звучиш щастлива да ме видиш. — Беше облечен в мрежеста тениска. Дънките му бяха модни и меки, с едно разцепено коляно. Той беше на двайсет и трябва да е бил в колеж, преди да се присъедини към глутницата. Сега беше вълк на Жан-Клод и да играе ролята на бодигард и закуска в едно за Господаря вампир на града, изглежда, че беше единствената му работа.

— Не е ли много рано сутринта за такава блузка?

— Изчакай докато видиш как ще съм облечен за таз вечерното откриване на танцовия клуб на Жан-Клод.

— Може да не успея да го направя — казах аз.

Той завъртя очи.

— Прекара една нощ под покрива на Ричард и отменяш срещата с Жан-Клод — той поклати глава. — Не мисля, че това е добра идея.

— Виж, никой от тях не ме притежава, разбра ли?

Джейсън се отдръпна и задържа ръцете си в пародия на капитулация.

— Хей, не застрелвай вестоносеца. Знаеш, че това ще ядоса Жан-Клод и знаеш, че той ще си помисли, че си спала с Ричард.

— Не съм.

Той погледна към затворената врата.

— Знам това и съм шокиран, Анита, от избора ти на партньор за леглото.

— Когато кажеш на Жан-Клод, че съм спала със Стивън, направи го, така че да си абсолютно сигурен, че той ще разбере — само сме споделяли леглото и нищо друго. Ако Жан-Клод причини неприятности на Стивън, заради твоите игрички на думи, аз ще се ядосам. А ти не искаш да ме ядосваш, Джейсън.

Той ме погледна за един или два удара на сърцето. Нещо се плъзгаше зад очите му, неговият звяр беше изпълнен с живот, само на едно докосване от мен. Джейсън прокарваше тънка резка там, където Габриел изписваше ясна черта. Едно очарование изпълнено с опасност и болка. Освен това си беше истински трън в задника. Джейсън беше приемлив, нелошо момче, въпреки всичко. Габриел беше перверзен, но характерът му беше същия като на Джейсън, само леко усилен. След всичко, което видях предната вечер, се чудех какво ли Джейсън мисли за забавление. Бях почти сигурна, че няма да го одобря, но не бях сто процента сигурна, което може да ви каже нещо за Джейсън.