Лоръл Хамилтън - Смъртоносен танц

— Измих се на мивката, докато се пълнеше ваната — той премина бос по белия килим — Страхувам се, че използвах последната чиста кърпа. Отивам да ти донеса още.

Махнах ръка от устата си и кимнах. Най-накрая успях да произнеса:

— Добре.

Изправих се, преди той да е успял да ми предложи помощ, за да стана. Не се нуждаех от никаква помощ.

Жан-Клод се отмести настрани. Черната коса висеше на стегнати къдрици над бледите му рамене, накъдрена от влагата в банята. Игнорирах го, доколкото това беше в човешките възможности и влязох вътре.

Стаята беше топла и замъглена, черната мраморна вана беше покрита с балончета. Той ми показа черен лакиран поднос върху плота на тоалетката. Шампоани, сапун, кристали за баня и нещо, което изглеждаше като олио, бяха подредени на подноса.

— Излизай оттук, за да мога да се съблека.

— Трябваха ти двама човека, за да те облекат снощи, ma petite. Няма ли да ти трябва помощ, за да се съблечеш? — гласът му беше много любезен. Лицето му беше толкова спокойно, очите му толкова невинни, че ме накара да се усмихна.

Въздъхнах.

— Ако откачиш двете ленти на гърба, мисля, че ще се справя с останалото. Но без номера — поставих ръцете си върху сутиена, защото едната лента щеше да го откачи. Другата лента, поне доколкото можех да кажа беше опорната точка на останалата част от облеклото.

Пръстите му се приближиха до горната лента. Наблюдавах го в замъгленото стъкло. Лентата падна разкопчана и кожата се отпусна с лека въздишка. Той се премести към втората лента без много излишни движения. Разкопча я и направи стъпка назад.

— Без номера, ma petite — той излезе от стаята, а аз го наблюдавах как излиза като фантом в покритите с мъгла огледала. Когато вратата беше затворена, се втренчих в останалите ленти. Все едно, че обелих от себе си пропита с гадост втора кожа.

Сложих подноса с принадлежностите за баня на ръба на ваната и се пъхнах във водата. Тя беше гореща, още малко по-топла и щеше да е прекалено гореща. Потопих се в нея до брадичката, но не можах да се отпусна. Лепкавата гадост още стоеше по кожата ми на големи петна. Трябваше да я махна от себе си. Седнах във ваната и започнах да се търкам. Сапунът миришеше на гардения. Шампоанът миришеше на билки. Можеш да се довериш на Жан-Клод да купи нещо марково от магазина.

Измих косата си два пъти, потапяйки я под водата и показвайки се отново отгоре. Бях вече изтъркана и непорочна или най-малкото чиста. Огледалата се бяха изчистили, но в тях виждах само себе си. Измих целия внимателно наложен грим. Пригладих плътната, черна коса назад от лицето си. Очите ми бяха огромни и почти черни. Кожата ми беше толкова бледа, че беше почти бяла. Изглеждах шокирана, ефирна, нереална.

На вратата се почука.

— Ma petite, мога ли да вляза?

Огледах се набързо. Балончетата все още ме прикриваха. Загребах още един куп от тях малко по-близо до гърдите си и казах:

— Влез — вложих голямо усилие да не се прегърбя във водата. Седнах изправена, доверявайки се на балончетата. Освен това не бих се свивала. Бях гола във вана с пяна. И какво от това? Никой не може да те засрами, освен ако ти не му позволиш.

Жан-Клод влезе с две плътни, червени кърпи. Затвори вратата зад себе си с лека усмивка.

— Не бихме искали да оставим горещият въздух да избяга.

Завъртях очи, но казах:

— Предполагам, че не.

— Къде искаш кърпите? Тук? — той понечи да ги постави на тоалетната масичка.

— Там не мога да ги стигна — казах аз.

— Тук? — той ги сложи върху табуретката. Стоеше там, загледан надолу към мен, все още носещ само черните си дънки. Стъпалата му бяха стряскащо бледи на фона на черния килим.

— Все още са твърде далеч.

Той седна долу на ръба на ваната, поставяйки кърпите на пода. Гледаше надолу към мен, сякаш би могъл да принуди балончетата да се отместят сами.

— Това достатъчно близо ли е?

— Може би малко прекалена близо — казах аз.

Той прекара пръстите си през пяната по ръба на ваната.

— По-добре ли се чувстваш сега, ma petite?

— Казах никакви сексуални намеци, помниш ли?

— Доколкото си спомням, ти каза никакви сексуални намеци, докато не се изчистиш — той ми се усмихна= — Вече си чиста.

Въздъхнах.

— Може да ти се вярва, че ще бъдеш буквален.

Той потопи пръстите си във водата. Наведе рамото си достатъчно, че да мога да видя белезите от камшик на гърба му. Те бяха гладки и бели и внезапно почувствах остра нужда да ги погаля с пръсти.

Той се обърна обратно, за да ме погледне. Избърса мокрите си пръсти в гърдите си, прекарвайки блестящи линии от влага през гладката повърхност на белега от изгорено и надолу по корема си. Пръстите му се заиграха с линията от тъмни косми, която изчезваше в панталона му.