Лоръл Хамилтън - Смъртоносен танц

— Моите най-дълбоки извинения, ma petite, ти почти успя да ме лишиш от волята ми — той се потопи във водата, облягайки се на ръба на ваната. — Не дойдох тук, за да се храня, ma petite. Съжалявам.

Почувствах сърцебиенето му да се оттегля от мен, да се издърпва от мен. Пулсът ми се забави. Единственото сърце туптящо в ушите ми беше моето собствено.

Той се изправи, водата капеше от тялото му.

— Ще тръгвам, ma petite — той въздъхна. — Ти разби моя трудно създаден контрол. Само ти можеш да ми направиш това. Само ти.

Пропълзях през водата към него и оставих тъмнината да изпълни очите ми.

— Не тръгвай — казах аз.

Той ме наблюдаваше с израз, който съдържаше част удивление, част развеселеност, част страх, сякаш не ми вярваше — или не вярваше на себе си.

Коленичих в краката му, плъзгайки ръцете си по мокрия плат на дънките му. Забих леко нокти в плата над слабините му и погледнах нагоре към него. Лицето ми беше опасно близо до мястото, което никога преди не бях докосвала, дори и с ръцете си. Толкова близо, че нямаше как да не забележа, че се беше опънал твърд и солиден под плътния, здрав плат. Имах ужасното желание да притисна лицето си към слабините му. Прокарах ръката си леко над него със съвсем ефирно докосване. Това малко докосване го накара да изстене леко.

Гледаше надолу към мен като удавник.

Срещнах погледа му.

— Никакви зъби, никаква кръв.

Той кимна бавно. Трябваше да опита два пъти, преди да намери гласа си.

— Както желае моята лейди.

Притиснах бузата си към него, чувствайки го корав и голям срещу кожата ми. Почувствах напрежението в цялото му тяло. Потърках лицето си срещу него като котка. Лек звук се изтръгна от него. Погледнах нагоре. Очите му бяха затворени, главата му беше отметната назад. Сграбчих колана на дънките му и го използвах като опора, за да се повдигна на краката си. Водата се стичаше надолу по тялото ми, пяна беше полепнала по кожата ми.

Ръцете му обгърнаха кръста ми, но очите му се спуснаха по-ниско. Срещна погледа ми и се засмя. Това беше същата усмивка, която винаги съм виждала на лицето му. Тази усмивка, която казваше, че през ума му минават разни порочни мисли, за неща, които можеш да правиш само на тъмно, ако се осмелиш. За първи път исках всичко, което тази усмивка обещаваше.

Дръпнах силно дънките му.

— Свали ги.

Той внимателно разкопча копчетата. Смъкна мокрия плат от тялото си. Ако е имало бельо под тях, аз не го видях. Дънките паднаха на килима. Изведнъж се оказа гол.

Той беше като издялан от мрамор, всеки мускул, всяка извивка на тялото му беше бледа и перфектна. Беше излишно да му казвам, че е красив. Да кажа „Боже господи“ също не ми звучеше добре. Въздухът ми секна. Гласът ми излезе слаб и задавен, дрезгав от всичките думи, които не можех да намеря.

— Не си обрязан.

— Не, ma petite. Това проблем ли е?

Направих това, което исках да направя, откакто за първи път го срещнах. Обвих пръстите си около него, притискайки го нежно. Той затвори очите си, потрепервайки, хващайки се за раменете ми.

— Няма проблем — казах аз.

Той внезапно ме дръпна към себе си, притискайки голите ни тела заедно. Да го усетя така, твърд и стегнат срещу корема ми беше поразително. Забих пръсти в гърба му, за да спра внезапно омекналите си колене да не поддадат.

Целунах гърдите му. Повдигнах се на пръсти и целунах раменете му, врата му. Плъзнах езика си по кожата му и го опитах, преобръщайки аромата му, усещането за него в устата си. Целунахме се с едно почти невинно докосване на устните ни. Заключих дланите си зад врата му, извивайки тялото си срещу него. Той изстена ниско.

Плъзна се надолу покрай тялото ми, ръцете му бяха притиснати зад гърба ми, притискащи ме към него, докато не пусна ръцете ми и ме остави да стоя, загледана надолу към него.

Той облиза корема ми с бързи, влажни движения на езика си. Ръцете му се плъзгаха по задните ми части, притискайки ги леко. Облизваше назад-напред долната част на корема ми. Пръстите му се плъзнаха между краката ми. Аз се задъхах.

— Какво правиш?

Той завъртя очите си нагоре, устата му все още беше притисната ниско към корема ми. Повдигна лицето си, колкото да може да проговори.

— Имаш право на три предположения, ma petite — прошепна той. Постави ръцете си на бедрата ми и ги разтвори по-широко. Дланите му се плъзнаха изучаващо между тях.

Устата ми внезапно пресъхна. Облизах устни и казах:

— Не мисля, че краката ми ще издържат.

Той плъзна езика си надолу по бедрото ми.