Лоръл Хамилтън - Смъртоносен танц

Затворих очи и въздъхнах леко.

— Какво има, ma petite? — усетих да се надвесва над мен — Изтощена ли си?

Отворих очите си. Той беше навел цялата горна част на тялото си над ваната, дясната му ръка беше опряна на далечния край, лявата беше близо до рамото ми. Бедрото му беше толкова над водата, че ако докоснех гърдите му, щеше да падне вътре.

— Не съм изтощена.

Лицето му се наведе надолу към мен.

— Толкова се радвам да го чуя — той ме целуна леко, едно ефирно докосване на устни, но дори това малко движение накара стомаха ми да се стегне.

Задъхах се и го избутах настрани. Той падна във ваната, потъвайки под водата, само краката му стърчаха отвън. Приземи се върху голото ми тяло и аз изпищях.

Показа се навън, дългата му, черна коса беше прилепнала около лицето му, по рамената му. Изглеждаше толкова изненадан, колкото никога не го бях виждала. Отдръпна се от мен плавно, защото аз го изблъсках. Застана на колене. Водата се стичаше надолу по тялото му. Той погледна надолу към мен. Аз се бях свила до стената, втренчена в него, ядосана. Той поклати глава и се засмя. Звукът изпълни стаята и заигра по кожата ми като длан.

— За почти триста години аз винаги съм бил кавалер, Анита. Защо само с теб съм толкова непохватен?

— Може би е знак — казах аз.

— Може би.

Втренчих се нагоре към него. Той си стоеше там, колената му бяха дълбоко във ваната с балончетата. Целият беше мокър и би трябвало да изглежда смешен, но не беше. Той беше красив.

— Как можеш да бъдеш толкова дяволски красив като знам какво си?

Той приклекна във водата. Балончетата покриха кръста му, така че вече изглеждаше гол. Водата се стичаше по гърдите му на тънки струи. Исках да плъзна ръцете си по него. Исках да оближа водата от кожата му. Свих крака към тялото си и стегнах здраво ръцете си около тях, не можейки да се доверява на себе си.

Той се премести към мен. Водата се плискаше и завихряше около голото ми тяло. Стоеше клекнал, толкова близо до мен, че дънките му почти докосваха свитите ми крака. Усещането за тялото му във водата, толкова близо до мен, ме накара да скрия лице в коленете си. Блъскането на сърцето ми се чуваше надалеч. Знаех, че той можеше да вкуси нуждата ми във въздуха.

— Кажи ми да си отида, ma petite и аз ще го направя — усетих го да се навежда над мен, лицето му беше точно над мократа ми коса.

Бавно повдигнах лице.

Той сложи ръцете си на ръба на ваната, по една от двете ми страни, привеждайки гърдите си в опасна близост до лицето ми. Гледах капките по кожата му по начина, по който той гледаше понякога кръвта по мен: с нужда почти прекалено непреодолима, за да бъде отхвърлена, един толкова силен подтик, че не исках да кажа не.

Отпуснах ръце от краката си и се преместих напред. Прошепнах:

— Не си отивай.

Докоснах с длани кръста му, нежно, сякаш би могъл да ме изгори, но кожата му беше студена под гладкостта на водата. Студена и гладка при докосване. Погледнах нагоре към лицето му и осъзнах, че на собственото ми лице се беше изписало нещо близко до страх.

Изражението му беше прелестно и неуверено, сякаш самият той не знаеше какво да прави сега. Това беше израз, който никога не съм мислила, че ще видя на лицето на Жан-Клод, докато стоя гола в ръцете му.

Задържах очите си на лицето му, докато приближавах устата си към корема му. Близнах кожата му с бързо, пробно движение.

Той въздъхна, очите му потрепнаха и се затвориха, тялото му почти омекна. Притиснах устата си към кожата му, изпивайки водата от него. Не можех да стигна до гърдите му. Повдигнах се на колене, ръцете ми ме придържаха до стройния му кръст.

Въздухът беше студен върху голите ми гърди. Колениченето ги беше оголило. Замръзнах, внезапно несигурна. Отчаяно исках да видя лицето му, но ме беше страх да погледна.

Върховете на пръстите му докоснаха рамената ми, плъзгайки се надолу по голата кожа. Потреперих и погледнах нагоре. Изразът на лицето му спря въздуха в гърлото ми. Нежност, нужда, удивление.

— Толкова си красива, ma petite — той сложи пръстите си върху устните ми, преди да успея да протестирам. — Ти си красива. За това не те лъжа.

Пръстите му се раздвижиха по устните ми, надолу по брадичката ми. Плъзна ръцете си по раменете ми и надолу по гърба ми с бавни, нежни движения. Ръцете му спряха на кръста ми, отразявайки положението на моите ръце на неговия кръст.

— Сега какво? — гласът ми беше малко задъхан.

— Каквото поискаш, ma petite.

Потрих ръцете си около кръста му, чувствайки плътта отдолу, чувствайки него под дланите си. Разтворих по-широко ръцете си, притискайки силно с пръсти кожата му, провлачвайки ръцете си нагоре по ребрата му.