Виктор Пелевин - Принцът от Госплан

Борис Григориевич спря, завъртя се на място и замря, вдигнал високо над главата си ветрилото. Така той стоя няколко минути, а после сякаш дойде на себе си — оправи сакото, приглади косата си с ръка и изчезна в тесния проход между шкафовете. Скоро оттам се разнесе свистене на меч, и Саша разбра, че Борис Григориевич се е заел с вечерните си упражнения в „Будокан“, във втората зала отляво на вратата. Тогава той влезе, изкашля се и извика:

— Борис Григориевич!

Свистенето на меча утихна.

— Лапин?

— Подписах всичко, Борис Григориевич!

— Аха. Остави ги на шкафа, сега съм зает.

— Аз ще поработя, Борис Григориевич.

— Работи, работи. Днес съм тук до късно.

Саша остави хартиите на шкафа, седна на мястото си и постави пръст на бутона, включващ компютъра. После изведнъж се ухили, стана, намери на рафта над масата телефонния указател и придърпа телефона към себе си.

— Ало — каза той в слушалката, след като дочака отговор, — Главмосжилинж? Чуканов Семьон Прокофиевич там ли е още? Какъв?

Той записа новия телефон и веднага го набра.

— Търся Семьон Прокофиевич. Семьон Прокофиевич? Безпокоя ви от Госплан, по поръчение на другаря Старопопиков… Главното е, че той ви помни… Е, както искате. Ваша… Не, за „Принца“. Той ме помоли да ви предам как да излезете направо на седмо ниво… Не знам, може би на съвещание в министерството. Е, вие си спомнете сам кой кого къде видял, а сега си запишете… Чакам… Значи така…

Саша разгъна дадената му от Абас хартийка.

— Набирате думите „принс мегахит седем“. Да, латински. Руско „ен“… Не, цифра. А, няма защо. Всичко най-хубаво. Довиждане.

Той стана и отиде да изпуши една цигара, а като се върна след няколко минути, набра същия номер.

— Семьон Прокофиевич… Как… Че аз току-що говорих с него… Какъв ужас… Какъв ужас… Извинете…

Саша остави слушалката и включи компютъра.

Като скочи от каменния корниз, той се затътри към задъненото коридорче, където преди мъкнеше всякакви намерени от него неща. Той отдавна не бе минавал оттам, но всичко си бе останало същото — направената от каменни отломъци лежанка, покрита за мекота с купчина стари парцали, нечия пищялна кост, от която той бе започнал да си дълбае лула, но я бе зарязал, две тесни медни стомни, в една от които още бе останало нещо, и лежаща на пода бланка на Госснаб с план на първото ниво, покрита вече с дебел слой прах. Саша легна на лежанката и затвори очи, и почти веднага някъде далеч горе, над множество каменни тавани, едва различимо запя флейтата. Той започна да си спомня днешния ден — но прекалено силно му се спеше, и след като се зави с част от парцалите и се устрои така, че да не му духа отникъде, заспа.

Отначало сънуваше Петя Итакин, седнал на върха на някаква кула и свирещ на дълга тръстикова флейта, а после му се присъни Абас в преливащ се зелен халат, който дълго му обясняваше, че ако натисне едновременно клавишите „Shift“, „Control“ и „Return“, а после успее да се добере до клавиша, на който е нарисувана сочеща нагоре стрелка, и го натисне и него, то фигурката, където и да се намира и колкото и врагове да стоят пред нея, ще направи нещо много необикновено — ще подскочи нагоре, ще се протегне и в следващия момент ще се разтвори в небето.

© Виктор Пелевин

© 1996 Иван Попов, превод от руски

Виктор Пелевин

Източник: [[http://underpear.gyuvetch.bg|Подкрушието]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1819]

Последна редакция: 2007-02-13 15:58:48

Противотанкова установка с ракетни снаряди.

Суфи (или суфити) — членове на ислямска мистична секта.

Название на някакво учреждение.