Виктор Пелевин - Принцът от Госплан

— Събуди ли се, шурави?

Саша се изви като червей, обърна се на другата страна и видя воина с червения халат, седнал на възглавниците на два метра от него. До воина димеше малко наргиле, чието дълго черво с меден мундщук на края лежеше на килима. От другата му страна се търкаляше изтърбушената чанта на Саша. Воинът измъкна от гънките на халата си малък крив нож, показа го на Саша и се разсмя.

— Не се бой, шурави, не се бой — каза воинът, вдигна се на крака и се наведе над него, — щом веднага не съм те убил, няма да те докосна.

Въжето около чувала се разхлаби. Воинът седна на мястото си и дърпайки дим от наргилето, замислено гледаше как Саша се измъква от чувала. Когато Саша окончателно излезе, седна на килима и заразтрива отеклите от насъбралата се кръв крака, воинът мълчаливо му подаде димящото наргиле. Саша безропотно го пое и дълбоко дръпна. Стаята веднага леко се смали и се изкриви, и изведнъж почна да се чува пукането на маслото в лампата — както се оказа, то беше цяла звукова енциклопедия.

— Казвам се Зайнадин Абу Бакр Абас ал-Хуфави — каза воинът, примъкна до себе си отворената чанта на Саша и пъхна в нея разтворената си длан. — Можеш да ме наричаш с което искаш от тези имена.

— Аз съм Алексей — излъга кой знае защо Саша. От всички чути непознати думи той запомни само „Абас“.

— Ти нали си духовен човек?

— Аз ли? — попита Саша, наблюдавайки с интерес трансформациите на стаята. — Да, духовен съм.

Незнайно защо той се чувстваше в безопасност.

— И аз така гледам — я какви книги четеш.

Абас държеше в ръце книгата на Джон Спенсър Тримингам „Суфитски ордени в исляма“ 2 2 Суфи (или суфити) — членове на ислямска мистична секта. , която неотдавна Саша бе купил в „Академкнига“ и бе прочел почти до средата. На корицата й бе нарисуван някакъв мистичен символ — зелено дърво, съставено от преплетени арабски букви.

— Много исках да те убия — призна си Абас, претегляйки книгата на ръка и нежно гладейки корицата й. — Но духовен човек — не мога.

— А за какво искаш да ме убиеш?

— А за какво ти уби днес Маруф?

— Кой Маруф?

— Не помниш ли вече?

— А, оня… с ятагана? И с перо на тюрбана?

— Да.

— Ама аз не исках — отвърна Саша, — той пръв започна. Или не пръв… Всъщност той вече стоеше до вратата с ятагана. Някак машинално се получи.

Абас недоверчиво поклати глава.

— Да не ме смяташ за изверг? — Саша дори се обърка.

— Оставаше и да не те смятам. С вас, шурави, в нашите села плашат децата. А този Маруф, който ти закла, сутринта дойде при мен и казва — прощавай, Зайнадин Абу Бакр. Усещам, днес ще дойде шурави… Мислех, че е прекалил с хашиша, а през деня го донесоха в караулното с прерязано гърло…

— Наистина не исках — с досада каза Саша.

Абас се усмихна.

— Исках, не исках. Всеки си има своя съдба — каза той — и всички нишки са в ръцете на Аллах. Нали?

— Вярно — каза Саша. — Виж, това е вярно.

— Аз тук пет дни пих с един суфит от Хорасан — каза Абас — и той ми разказа една приказка… Общо взето не помня как беше, но там по грешка бяха заклали някого, а после се оказало, че той бил убиец и престъпник, който тъкмо се готвел да извърши своето най-страшно убийство. Изобщо аз обичам да пия с духовни люде… Спомних си тази приказка и си мисля — какви ли приказки знаеш ти?

Абас стана от мястото си, отиде до сандъка и извади бутилка уиски „Уайт Хорс“, две пластмасови чашки и няколко смачкани цигари.

— Това откъде е? — изуми се Саша.

— Американците — отвърна Абас. — Хуманитарна помощ. Както при вас почнаха да слагат компютри в министерствата, така почнаха да помагат и на нас. Е, и разменят това-онова срещу хашиш.

— А американците не са ли изверги? — попита Саша.

— Има ги различни — отвърна Абас и напълни две пластмасови чашки. — С тях поне можеш да се договориш.

— Да се договориш — как?

— Много просто. Когато видиш страж, натисни клавиша „K“. Той веднага ще се престори на мъртъв, а ти продължавай нататък.

— Не знаех — каза Саша, поемайки чашата.

— А откъде ще знаеш — каза Абас, вдигайки своята, — когато всичките ви игри са пиратски. Нямате инструкции. Но не може ли да попитате? Аз мислех, че шурави не могат да говорят.

Абас отпи и шумно въздъхна.

— Ето, има при вас някакъв Главмосжилинж 3 3 Название на някакво учреждение. — заговори изведнъж той със съвсем друг тон — и седи там някой си Семьон Прокофиевич Чуканов — един малък и дебел, кучето. Ето това е гадина, каква гадина при това. Излиза на първо ниво — нататък се страхува, там има капани — и чака нашите. Е, при нас е ясно, военна работа — искаш, не искаш — отивай. А момчетата там са неумели, млади. Така той всеки ден по пет човека убива. Има си норма. Влиза, убива и си излиза. После пак. Е, ако попадне на седмо ниво…