Виктор Пелевин - Принцът от Госплан

От шосето се понесе бучене.

— Павел Семьонович идва. Приготви хартията си.

Черната точка на шосето бързо се приближаваше и скоро се превърна в също такъв танк, както този на Борис Емелянович, само че със стърчаща над кулата зенитна картечница. Танкът се приближи, спря, и от кулата изскочи слаб и мрачен танкист с очила със златна рамка и черна пилотка.

— Давай каквото имаш — каза той на Саша, приседна на коляно до съборения от взрива от покрива на фермата лист ламарина, сложи хартията на Саша върху планшета и написа в горната част на листа: „Не възразявам.“

— А ти, Борис — каза той на Борис Емелянович — остави тези работи. Вечно се мъкнеш преди бой с всякакви шибаници.

— Нищо — каза Борис Емелянович, — ще ги настигнем. А това момче е механик, не по-лош от Итакин, сега ми пусна двигателя за една минута…

Мрачният хвърли поглед към Саша, но нищо не каза.

Откъм далечните сини хълмове на хоризонта се понесе бързо приближаващ се шум. Саша вдигна глава и видя звено F-15 в бръснещ полет. Те прелетяха точно над танковете, и предният изтребител, на крилото на който беше нарисувана червена орлова глава, на двайсетина метра от земята изпълни тоно и като свещ, почти вертикално, се заиздига нагоре; останалите се разделиха на две групи и набирайки височина, поеха по посока на далечната планина със срязания връх, и тогава за втори път днес Саша бе посетен от чувството, че това вече се е случвало с него — може би по някакъв друг начин, но се е случвало, сигурен беше.

— Днес нито един МиГ няма да се промъкне — каза Борис Емелянович. — Кузма Улянич е във въздуха. Това е неговата машина, с орела. Направо можеш да си оставиш зенитката тук.

— По-добре да си я задържа — отвърна мрачният.

Някъде далеч към планината нещо засвятка, после се донесе грохот.

— Започна се — каза мрачният, — време е.

— Аз ви донесох също такава зенитка — спомни си Саша и измъкна дискетата от чантата си. — Там има и два ПТУРС-а 1 1 Противотанкова установка с ракетни снаряди. на кулата.

Но Борис Емелянович вече влизаше в танка.

— Нямам време — каза той, — дай ги на Итакин.

Издрънча люкът, после и вторият, и танковете, хвърляйки парчета пръст с гъсениците си, бързо потеглиха напред. Саша ги проследи с поглед, докато те се превърнаха в две точки, а после тръгна към фермата, където до вратата на единствената оцеляла стена горяха два отдавна забелязани от него призрачни факела.

Когато вратата се затвори зад гърба на Саша, той разбра, че накрая се е измъкнал от подземието и сега се намира някъде във вътрешните покои на двореца. Наоколо вече имаше не грубо одялани каменни грамади, а разни тънки ажурни мостчета, поддържани от леки колони с резба по тях. Таваните се губеха някъде в сумрака, зад прозорците в черното бархатно небе блестяха ярки южни звезди, и дори факлите на стените горяха някак иначе, без пукот и сажди.

От двете страни на Саша имаше две еднакви спуснати решетки, а на стените над тях висяха пъстри персийски килими, каквито той също не бе срещал на по-ниските нива. Той тръгна към лявата решетка, до която над пода леко се издигаше управляващата подемния механизъм плоча, но когато застана върху нея, започна да се вдига другата решетка, която бе останала зад гърба му. Саша се обърна и побягна назад.

Зад решетката пътят се разклоняваше. Можеше да подскочи, да се издигне и да продължи напред — там звънтяха няколко разрезвачки едновременно, и значи някъде наблизо беше скрита стомна, а може би и две наведнъж; един път на трето ниво бе тъкмо така. Можеше, обратно, да се спусне надолу, и след като се поколеба за секунда, Саша реши да направи именно така. Долу започваше дълга галерия с тясна изрисувана ивица на стената; в бронзовите халки, завинтени в стената, димяха факли, а отпред, защитавайки пътя към стълбата, стоеше страж с ален халат, засукани нагоре мустаци и дълъг меч в ръка; Саша забеляза в десния долен ъгъл цели шест триъгълничета, означаващи жизнената сила на противника, и изстина — такива още не беше срещал. Досега се бе сблъсквал най-много с четири триъгълничета. Саша извади меча си, намерен някога до една купчина от човешки кости, и застана на позиция. Гледайки го внимателно в очите и потропвайки с обутия си в зелен сахтиянов ботуш крак по каменните плочи, воинът почна да се приближава. Изведнъж той нападна с неуловима бързина, и Саша, след като едва успя да отбие меча му с клавиша „PgUp“, веднага натисна „Shift“, но този досега безотказен метод не проработи — воинът успя да отскочи и отново започна да се приближава.