Виктор Пелевин - Принцът от Госплан

Като се огледа, Саша отиде с подноса си в далечния ъгъл, където на дълга маса до прозореца седяха около десетина възрастни мъже в пилотски униформи, и деликатно седна на края на масата. Погледнаха го, но нищо не казаха. Един от пилотите — побелял здравеняк с два непознати медала върху синята тъкан на комбинезона — стоеше с чаша в ръка; той току-що бе започнал да произнася тост.

— Другари! Събрали сме се тук по повод едновременно тържествен и приятен. Днес се навършват двайсет години трудова дейност на Кузма Улянович Старопопиков в Госплан. И тъкмо днес сутринта Кузма Улянович свали над Либия своя хиляден МиГ!

Пилотите заръкопляскаха и се обърнаха към седящия в средата на масата виновник за тържеството — нисичък, дебеличък и плешив мъж с дебели очила. Той не изпъкваше абсолютно с нищо — напротив, беше най-незабележимият на масата, и чак като се вгледа, Саша забеляза на гърдите му няколко реда ордени — наистина, всичките непознати.

— Смело мога да кажа, че Кузма Улянович е най-добрият пилот в Госплан! И неотдавна полученият от Конгреса орден „Пурпурно сърце“ ще бъде вече петият на гърдите му.

Наоколо отново заръкопляскаха; няколко пъти потупаха Кузма Улянович по раменете и гърба; той силно се изчерви, свали очилата си и дълго ги бърса с носната си кърпа.

— И това още не е всичко — продължаваше побелелият, — освен F-15 и F-16, Кузма Улянович неотдавна усвои най-новият изтребител — F-19 „Стелс“. На негова сметка са и много технически усъвършенствания — като осмисли опита от боевете във Виетнам, той помоли механика си да напише два файла на асемблер, за да могат оръдието и картечницата да работят от един клавиш — и сега от това се ползваме всички ние…

— Е, стига де — срамежливо измърмори виновникът.

Стана друг пилот — той също имаше на гърдите си орденски планки, но не в такова количество, както Кузма Улянович.

— Ето нашият партиен секретар каза, че Кузма Улянович е свалил днес хилядния си МиГ. А нали освен това той, например, четири хиляди и петстотин пъти е разрушавал локатора под Триполи, а ако преброим всичките ракетни катери, и ако прибавим към тях летищата, ще излезе такава цифра… Но човек не може да се мери само с цифри. Аз познавам Кузма Улянович може би по-добре от другите — вече половин година летя в двойка с него, и сега ще ви разкажа за един наш рейд. Тогава за пръв път летях на F-15, а тази машина, сами знаете, не е от простите — малко ако избързаш, ако се опиташ да завиеш по-бързо — увисва. И преди излитането Кузма Улянович ми казва: „Вася, запомни — недей да нервничиш, карай отзад и ниско, аз ще те прикривам“. Тогава аз бях неопитен, но надут — какво ще ме прикрива, мислех си, когато аз на F-16 из целия Персийски залив съм летял. Да… Е, седнахме ние в кабините, и ни дават команда да излитаме. Ние бяхме на самолетоносача „Америка“, а задачата ни беше първо да потопим някакъв кораб в Бейрутското пристанище, после да унищожим лагер на терористи до Ал-Бенгази. Излетяхме, значи, и вървим на малка, на автопилоти. А там, до Бейрут, локаторите са сигурно осем броя — всички сте били там…

— Единайсет — каза някой от масата, — и освен това винаги патрулират МиГ-25.

— Да, да. Накратко, стигнахме на малка, на петдесет метра, с изключени прицели, а като ни останаха десет километра, минахме на ръчно, набрахме четиристотин и включихме радарите. Ясна работа тогава, ни засякоха — но ние вече се бяхме прицелили, пуснахме по един „Амраам“, направихме противоракетна маневра и тръгнахме на запад със снижение. От кораба и трески не останаха. Това ни го съобщиха по радиото. Значи, отново летим на малка, и така щяхме спокойно да стигнем, но тогава аз, идиотът, забелязах един МиГ-23, и тръгнах след него — хайде, мислех си, да му забия един „Сайдуиндър“ в соплото. Кузма Улянович вижда на радара, че съм тръгнал надясно, и ми крещи по радиото: „Вася, назад, мамка ти!“ Но аз вече бях включил прицела, хванах гада и пуснах ракетата. И поне да бях се обърнал тогава, и към земята — ама не, стоях да гледам как оня МиГ пада. А после гледам локатора — към мен вече лети СА-2, не знам кой я е пуснал…

— Под Ал-Байда има един локатор. Като летиш от Бейрут на запад, никога не трябва да завиваш наляво — каза партийният секретар.

— Е да, ама тогава не го знаех. Кузма Улянович ми вика: „Пусни смущенията!“ А аз вместо топлинното — то се пуска с „F“ — натиснах „C“. И значи, получих направо под опашката. Натиснах „F7“, катапултирах. Спускам се, гледам надолу — а там пустиня и шосе, на шосето разни коли, и вятърът ме носи към тях. И не бях успял да се приземя, гледам — Богородице! — Кузма Улянович се снижава за кацане направо към шосето. Тогава си мисля — кой по-бързо…