Виктор Пелевин - Принцът от Госплан

Кулата се оказа просторна и много удобна. Саша погледна в прицела, но той засега не работеше; тогава се огледа наоколо. Отвътре кулата напомняше с нещо на грижливо украсена от шофьора кабина на автобус — отстрани на оръдието висяха разни висулки, флагчета, маймунки, а на бронята бяха залепени няколко изрязани от списания момичета по бански.

Борис Емелянович хвърли на Саша шлемофон, заповяда му да го сложи на главата си и се скри в отделението на водача; двигателят изрева и танкът излезе на огромна равнина, където далеч напред се издигаше приличаща на вулкан планина със срязан от края на монитора връх. Саша се показа от люка до кръста, огледа се и видя от двете страни още двайсетина също такива танкове; два или три от тях се появиха направо пред очите му.

— Как се нарича този строй? — попита той в микрофона.

— Кой? — долетя изкривеният от наушниците глас на Борис Емелянович.

— Когато всички танкове са в една линия. Ако бяха войници, щеше да е верига, а сега как се нарича?

— Не знам — отвърна Борис Емелянович. — Винаги следобед се нареждаме така — просто излизаме едновременно. По-добре преброй колко танкове се виждат?

— Двайсет и шест — преброи Саша.

— Ясно. Бабаракин е в болнични, Сковородич — в Австрия, а всички останали са тук. Горещ ден ще е днес.

— Двайсет и първи, двайсет и първи, с кого говорите? — раздаде се в шлемофона нечий глас.

— Говори двайсет и първи, викам седемнайсети, прием.

— Седемнайсети слуша.

— Седемнайсети, тук при мен има едно момче от Госснаб, трябва да подпише една хартия. Да не пътува през целия град.

— Разбрах ви, двайсет и първи — обади се гласът, — след десет минути до фермата.

Танкът на Борис Емелянович рязко сви вдясно и Саша силно се залюля над люка. Прегазвайки на скорост няколко ями, Борис Емелянович излезе на шосето, завъртя се и с близо осемдесет километра в час се понесе в посока на далечната горичка, пред която пътят се разклоняваше и стърчеше някакъв указател.

— Влез в кулата — заповяда Борис Емелянович — и затвори люка. Ей на онзи хълм седи гранатометчик.

Саша се подчини — и тъкмо навреме: по бронята нещо удари и се чу рязко и силно съскане.

— Ей го на, курвата — прошепна в наушниците гласът на Борис Емелянович и кулата бавно се завъртя надясно.

Саша видя на екрана на прицела съвпадналото с върха на планината квадратче и изскочилият надпис „gun locked“. Но Борис Емелянович не бързаше да стреля.

— Хайде де! — въздъхна Саша.

— Чакай — зашепна Борис Емелянович, — чакай да заредя осколочен… Бронебойните ще ни потрябват нататък.

Още веднъж нещо изсъска и се удари в бронята, а в следващия момент ревна оръдието на „Абрамса“, и на върха на хълма за секунда сякаш израсна огромно черно-червено дърво.

Скоро отляво на шосето се появи и започна стремително да се приближава оградена с невисок стобор ферма, приличаща на запусната правителствена вила. На триста метра от нея Борис Емелянович спря, и то тъй рязко, че гледащият в прицела Саша сигурно щеше да си заработи синина под окото, ако не беше меката гума около окулярите.

— Онзи прозорец там нещо не ми харесва — каза Борис Емелянович, — дай да го…

Кулата се завъртя вляво и отново ревна оръдието. Фермата се скри в огън и дим, а когато те се разнесоха, от уютната двуетажна къщичка бяха останали само опушените основи с неголямо парче стена, на която висеше незнайно накъде отворена врата. Борис Емелянович за всеки случай изстреля дълъг картечен откос, който откърти няколко дъски от стобора, и бавно продължи към фермата.

— Можеш да излезеш и да се поразтъпчеш — каза той на Саша, когато танкът спря до пепелището, — като че ли всичко е спокойно.

Саша се измъкна от кулата, скочи на земята и се огледа наоколо. Главата му бучеше, коленете леко трепереха и му се искаше за всеки случай да се хване за някаква дръжка, като онези в кулата.

— Какво си се вкиснал? — дружелюбно попита Борис Емелянович. — Ти опитай така пет дена в седмицата, по осем часа, а и когато срещу теб излязат по три Т-70 наведнъж. Тогава ще ти се разтреперят коленете. А тук мястото е тихо, благодат…

Наистина мястото беше красиво — тук-таме по равното поле се издигаха дървета, зад шосето се зеленееше горичка и оттам се носеше тихо чуруликане на птици. Иззад облаците се показа слънцето и всичко наоколо придоби такива нежни цветове, каквито се виждат само на добре настроен VGA щатско производство, и които никога няма да се получат нито на корейски, нито още повече на сингапурски монитор, каквото и да пишат в гланцираните им паспорти хитрите азиатци.