Виктор Пелевин - Принцът от Госплан

Абас сложи ръка на дръжката на лежащия до него меч.

— А американците доставят ли ви оръжие? — попита Саша, за да смени темата.

— Доставят.

— Може ли да го видя?

Абас стана, отиде до сандъка си, измъкна неголям свитък пергамент и го хвърли на Саша. Саша разгъна свитъка и видя къса колона от команди на асемблер, витиевато написани с черен туш.

— Какво е това? — попита той.

— Вирус — отвърна Абас и наля още по една чаша.

— Виж ти… Аз пък си мислех, кой при нас постоянно изтрива системата? А в кой файл стои?

— Е — каза Абас, — стига сме дрънкали глупости. Време е вече да разкажеш приказка.

— Каква?

— Поучителна. Нали си духовен човек? Значи трябва да знаеш.

— А за какво? — попита Саша и хвърли поглед към дългия меч, лежащ на килима недалеч от Абас.

— За каквото искаш. Главното е да има мъдрост, поука.

За да спечели минута за размисъл, Саша вдигна от килима наргилето и дръпна дълбоко няколко пъти, докато си спомняше какво е прочел от Тримингам за суфитските приказки. После за минута затвори очи.

— Знаеш ли за магрибското молитвено килимче? — попита той приготвилия се вече да слуша Абас.

— Не.

— Тогава слушай. Един везир имал малък син на име Юсуф. Веднъж той излязъл зад пределите на бащиното си имение и отишъл да се разходи. Стигнал до пустинния път, където обичал да се разхожда в самота, и тръгнал по него, оглеждайки се настрани. И изведнъж видял някакъв старец с дрехи на шейх, с черна шапка на главата. Момчето вежливо поздравило стареца, и тогава старецът спрял и му дал сладко захарно петле. А когато Юсуф го изял, старецът попитал: „Момче, ти обичаш ли приказки?“ Юсуф много обичал приказки, и така и отговорил. „Знам една приказка — казал старецът, — това е приказката за магрибското молитвено килимче. Бих ти я разказал, но е много страшна.“ Но Юсуф естествено казал, че от нищо не се страхува, и се приготвил да слуша. И изведнъж някъде от тази страна, където било имението на баща му, се разнесъл звън на камбани и някакви силни викове — така ставало винаги, когато някой пристигал. Момчето мигновено забравило за стареца с черната шапка и се втурнало да види кой е пристигнал. Оказало се, че това бил само някакъв незначителен подчинен на баща му, и момчето с всички сили побягнало обратно, но стареца вече го нямало на пътя. Тогава Юсуф много се разстроил и се прибрал в имението. Като избрал подходящ момент, той се приближил до баща си и попитал: „Татко! Знаеш ли нещо за магрибското молитвено килимче?“ И изведнъж баща му пребледнял, затреперил с цялото си тяло, паднал на пода и умрял. Тогава момчето много се уплашило и избягало при майка си. „Мамо! — извикало то, — нещастие!“ Майката се приближила към него, усмихнала се, погалила го по главата и попитала: „Какво, сине?“ „Мамо — извикало момчето, — аз отидох при татко и го попитах за едно нещо, а той изведнъж падна и умря!“ "За какво си го попитал? — попитала разстроена майка му. „За магрибското молитвено килимче!“ И изведнъж майка му също страшно пребледняла, затреперила с цялото си тяло, паднала на пода и умряла. Момчето останало съвсем само, и скоро могъщите врагове на баща му завладели имението, а него го изгонили да върви накъдето му видят очите. Той дълго странствувал из цяла Персия, и накрая попаднал в ханака на един много известен суфит и станал негов ученик. Минали няколко години, и Юсуф се приближил до суфита, когато той бил сам, и казал: „Учителю, аз се уча при вас вече няколко години. Мога ли да ви задам един въпрос?“ „Питай, сине мой“ — казал, усмихвайки се, суфитът. „Учителю, вие знаете ли нещо за магрибското молитвено килимче?“ Суфитът пребледнял, хванал се за сърцето и паднал мъртъв. Тогава Юсуф побягнал надалеч. Оттогава той станал странствуващ дервиш и скитал из Персия, търсейки известни учители. И всички, които питал за магрибското молитвено килимче, падали на земята и умирали. Постепенно Юсуф се състарил и изнемощял. Почнали да му идват в главата мисли, че скоро ще умре и няма да остави след себе си на земята никаква следа. И ето веднъж, когато седял в чайната и мислел за всичко това, изведнъж видял същия онзи старец с черната шапка. Юсуф изтичал при него, паднал на колене и го помолил: „Почтени шейх! Търся ви цял живот! Разкажете ми за магрибското молитвено килимче!“ Старецът с черната шапка казал: „Е, добре. Нека бъде, както искаш“. Юсуф се приготвил да слуша. Тогава старецът седнал срещу него, въздъхнал и умрял. Юсуф цял ден и цяла нощ стоял в мълчание около трупа. После станал, свалил от него черната шапка и я сложил на главата си. Оставали му няколко дребни монети, и преди да си тръгне, той купил с тях от стопанина на чайната захарно петле…