Бинка Пеева - На копието ти, любими! (Стихове и истории за мъртви мъже и любови)

удавихме се в адреналина си

ти дори не погледна
към белия триъгълник
между загорелите ми бедра
полата не криеше нищо
но то и не съществуваше
без очите
които биха му придали
смисъл

а ме гледаше покрай моя поглед
и каза само
о Боже за какво ми беше
това

Този експеримент излезе
несполучлив.
Продължи повече от обичайното,
но свърши, уви.
След шестнайсет години
е тъпо наистина
да си вярвам
като казвам: обичам те.

Боже, аз и себе си надминах!
И пак бих го казвала
без сричане
още около шестнайсет.
Или колкото там дойдат…
Душата ми е на вързоп

стегната, задушена във възли.
Не ми е
за миналото, не ми е… А
за неизразходваното бъдеще.

Mислех
да напиша
смс за рождения ден
на мъжа,
когото обичах

когато ме обичаше

Но забравих
за датата
а тя отмина вчера
и сега вече
е късно, нали

докато консумираха вечерята
си и тя още не беше разбрала, че
няма да се целунат никога повече
той я мразеше мразеше мразеше
нея
детето й
гласът й
думите й
къщата й
дрехите й
мислите й
мирисът й
и че го обича
най-вече
че го обича
я мразеше
и че няма за какво
да я мрази
я мразеше
защо не се разкара
защо не се разкара
защо не се разкара
преди да я нацели
с левачката
да избие с един удар
цялата й тъпа любов
на кого е нужна
защо не си отиде сама
просто да си отиде
да си отиде сама
и без драми, без драми
ненавиждам и драми

животът ми не спира тук
макар че бих предпочела
да не е минавал наблизо
Бог, казват, имал план
за всекиго от нас
не знам защо за мен
планът му е обикновено такъв
че по-добре завинаги
да ме забрави
с мен да не се занимава
минал бил някой
с копита през душата ми
майната му
пак ще се оправя
пак ще поема дъх
цял живот това правя
просто трябва да почна
най-сетне да внимавам

(дано пак не забравя)

Признавам се:
---------------------
Виновна —
в непресъхваща обич.

Виновна —
в ненужна вярност.

Виновна —
във всеотдайност.

Виновна —
в сляпо доверие.

Виновна —
в безсмислени усилия.

Виновна —
в безсилие.

Виновна —
в отчаяние.

Виновна —
в това самопризнание.

Виновна —
в продължавани престъпления
и рецидив.

---------------------
… Има ли друго, за което?…

(Ако се сетиш — кажи.
Само да не лъжем детето.)

обичаш ли я както мен обичаше
наричаш ли я моето момиче
събуждаш ли я посред нощ
да не пропуснеш никой порив
преструваш ли се, че си лош
да можете да се сдобрявате
заспиваш ли на рамото й в кръчма
спокоен, че не ще те изостави
с ръка стъкло разбивал ли си
да се изфукаш и да те ожали
стои ли тя до теб в нещастие
със нея ли си в тъмнината
открадвал ли си цвете зарад нея
дали си се нацепвал в мантинела
защото е до теб в колата
приятели ли ви обграждат
или се примиряваш със нищожества
будувате ли заедно над болното дете
споделяте ли си тревогата
ще бъде ли до теб, ако се строполиш
ще те обича ли какъвто и да си
ако едно дори не е така
какъв е смисълът

пронизах се дълбоко
но не умрях
сигурно нося
непоносимо
голям грях
затова
ми е отредено
вихрушка
в сърцето
последна
целувка
някой в мен
за убиване
за какво
толкова
мъка
събираме
непростима
не знам

пореден замах

Поуката трябва сама да намериш
никой не може вместо тебе
да открие защо
нещо ти се случва
а друго те подминава
и каква е поуката
от товара ти

така рече той

Моето наводнение
животът приижда отрано
къса мостовете ми
подкосява основите
и повлича в мъртвило
труповете
на дните ми

така казах аз