Е, тая кучка си го получава, наистина. Но след нея се появява друга… и така…
След всичко, преживяно в успоредното пространство, на Евгения й остана една налудничава привичка. Всяка по-интересна двойка събужда у нея настойчиво любопитство — как тези двамата правят секс? Не в смисъл какви пози, а колко често, колко страстно, колко всеотдайно, какво липсва на всекиго от тях, какви са в секса — истински, измислени, щастливи ли са заедно… Абе, луда работа, след като със сигурност знае, че за много от познатите й жени не само любовта, ами дори сексът няма чак такова значение. Основно. Но си мисли, че всичко би могло и да е различно, че щяха много повече да се вълнуват, ако бяха открили секса убедително и навреме. Жалко за тях.
Ама може пък техният природен инстинкт да е различен от нейния. Или може те да са си нормални, пък тя да не е наред.
Тя да е за съжаление, кой знае…
Сигурна е само в едно: че сексът е, но любовта не е инстинкт. Любовта е усилие и воля. Можеш да избереш да я запазиш, можеш да избереш и обратното. И няма кой да ти каже предварително дали не правиш грешния избор.
* * *
„Пиши я по-бързо тая книга, че ще измрем всички!“ — отбелязва саркастично Вторият й мъж в деня, когато научават за убийството на Иво.
Няма. Не сте толкова малко, че да се изчерпате лесно.
Ако на този отговор някой не се засмее, то е поради същностни разлики не само в чувството за хумор.
Освен това някои живи са по-умрели.
Което, за съжаление, не прави умрелите по-живи. Нейният Сашо, Нейният Петьо, Нейният Ники са си само за нея. За повечето хора, които ги помнят, те са Други. За Сашо, Петьо, Ники и останалите купонът тука вече не тече. Може би имат друг купон, но нас пък ни няма на него. Иска й се да имат друг купон, страшно й се иска. Някой ден да се развихрят заедно на него.
Дано обаче не е скоро, Господи!
Дотогава.
Take it easy! Don’t worry! Животът ме иска! Виновна ли е Жени, че обича живота! Нашият купон тече — да не го изпускаме.
* * *
— Извинете, от коя година Ви е любовта?
Да Ви кажа, изглежда малко старичка, позахабена…
Пък и демоде. Хората с какви любови се уредиха!…
Ах, чак пък единствена! Какви ги приказвате…
Е, щом си я харесвате… Ама все пак помислете!
ТИ
беше
истински воин
тогава
любими.
Млад
хитър
и красив.
Неустоим.
Разбрах за какво ми е мъчно.
Не
за тебе
а за младия
воин
белозъбо
и хищно
усмихнат.
НА КОЛКО ГОДИНИ Е БИЛ ИУДА
Ти
беше
в последния месец
на Христовата възраст
тогава
Излъчваше
вдъхновеност
привличаше съратници
Не го правеше
само за слава
Един поклонник
направо
преобърна живота си
след твоите
проповеди
и го положи
в краката ти
без остатък
и без да търси
отплата
(просто от любов, на безценица)
Ти
накрая
го предаде.
На колко години е бил Иуда
в Страстната седмица
Аз съм ти
живата връзка
с вълшебните места на света.
Без мен няма да доплуваш до Кох Нанг Йанг
в Южнокитайско море
(дори да няма буря).
Без мен
няма
да отидеш
на устието
на Велека
на устието
на Ропотамо
на скалите
на Малък
и Голям
Кастрич
на двуместните
плажчета на Листи
които си подарявахме
с преклонение и любов.
Без мен
няма да изкачиш
планината на Мойсей
и скалата над Ямна
и другата през Балкана
от Лесидрен
към Тетевен
за която всички ни казваха да не се
захващаме.
Без мен не можеш да оцелееш
в двуметровия сняг на Витоша.
(С друга няма и да опиташ)
С други жени други места.
Не тези.
ОЩЕ ЕДНА БЕЗНАКАЗАНА КЛЕТВА
Остарявам като гора
но гора от ела
не дъбрава.
Не ставам по-висока
но все повече
се изправям.
Клоните ми се източват
уютни и закрилни
стъблата ми заздравяват
ставам силна.
Ориентират се по мен за посоката
в сянката ми
спират да си почиват.
Остарявам като елова гора
незабележимо и красиво.
Ако ме замениш
с едногодишна трева
ще си докараш суша дива.
Читать дальше