Майкъл Периш: Змията в рая

Е, засега щеше да се задоволи с компанията на командир Матю Дракс…

След като Мат й обясни какво се е случило, напуснаха подемника и стъпиха на пода на стабилната платформа. Тук имаше доста колички, готови да откарат зеленилото, което пристигаше отдолу. Господарят на Етера никога вече нямаше да има грижата за извозването му.

Мат и Аруула напуснаха помещението през някаква врата.

В същия миг се дръпнаха уплашено. Зад стената, непосредствено до вратата, имаше страж!

Мина малко време, докато разберат, че влечугото стои напълно неподвижно и гледа втренчено в празното пространство.

Мат и Аруула размениха слисани погледи, после се осмелиха предпазливо да се приближат до съществото. Още беше живо, но в черните му очи липсваше какъвто и да било блясък. Със смъртта на Учителя му, изглежда, и неговата воля за живот бе угаснала. Въпреки това Мат и Аруула бяха нащрек, когато се промъкнаха покрай него.

През тежка желязна врата, която беше полуотворена, излязоха навън. След часове за пръв път дишаха отново свеж въздух.

Напуснаха стадиона, застанаха на хълма, около който се простираше Мюнхен. Но картината, която видяха, беше съкрушителна.

Развалини, докъдето стигаше погледът.

Гледаха надолу към град, разрушен преди стотици години, чиито къщи не представляваха нищо повече от готови да се сгромолясат руини. Пукнатини разсичаха асфалта на разкошните улици. Цели редици къщи лежаха в пепел и развалини.

Това значи било лицето на Етера — а не илюзията, която са искали да им внушат. В действителност Мюнхен беше град развалина като всички останали, които Мат и Аруула бяха посетили. Голямата катастрофа не бе пощадила и него.

Тъмен пушек се издигаше от някои разрушени къщи. Бяха обгърнати от буйни пламъци. По улиците цареше хаос. Вярващите тичаха с крясъци наоколо, слисани и дезориентирани. Някои от тях, изглежда, бяха загубили разсъдъка си, когато телепатичната омая пред очите им се бе превърнала в кошмар.

Навсякъде лежаха мъртви влечуги, избити от разярената тълпа. В момента, когато Учителят им умря, тварите вече не бяха в състояние да поддържат илюзията. Истинският им вид излезе наяве — и беснеещата сган им поиска сметка за загубата на своя рай.

Така мечтата за щастие и мир, за рая в Етера намери своя страшен завършек. Илюзията изчезна, отново се възцари жестоката реалност. Но хората щяха да живеят…

— Това място не е Етера — каза тихо Аруула и Мат видя как от крайчеца на очите й се появи една сълза и потече по бузата й. — Но ще продължа да я търся и занапред. И един ден ще открия родината на Адакс.

— Пожелавам ти го — увери я Мат и прегърна спътницата си, за да й вдъхне поне малко утеха.

Известно време стояха така. После се спуснаха по хълма и минаха по разрушените улици на града към голямата порта, през която бяха дошли. Недалеч оттам имаше полуразрушена кула, пред която лежаха няколко мъртви влечуги — очевидно са били оставени на пост, за да охраняват конфискуваните оръжия. Тук Мат и Аруула намериха нещата, които им бяха отнети при пристигането. Взеха своето имущество и се приготвиха да продължат пътя си.

Целта им беше ясна.

Градът, който преди много време е носел името Берлин. Но след тукашните ужасии Матю Дракс боязливо се питаше какви ли страхотии ги очакват там…

© 2001 Майкъл Периш

© 2005 Тончо Стаменов, превод от немски

Michael J. Parrish

Die Schlange im Paradies, 2001

Сканиране, разпознаване и редакция: nqgolova, 2008

Публикация

МАДДРАКС, том II

Децата на кометата, част III

Немска. Първо издание

Издателство „Литера Прима“, София, 2005

Преводач: Тончо Стаменов

Редактор: Марин Найденов

Формат 60/84/16. Печатни коли 12,5

ISBN 954-738-119-9 (ч. 3)

MADDRAX — Die Kinder des Kometen

Verlagsgruppe Lübbe GmbH & Co. KG, 2001

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8706]

Последна редакция: 2008-07-10 11:08:23

— Бел. прев.

… лоши грешки правих, и то не една, всичко изтърпях — бури от пясък, ритници в лицето, но пак оцелях… — Бел. прев.

— Бел прев.

— Бел. прев.

Ние сме победителите, ние сме победителите… няма време за губене, защото ние сме шампионите… на света… — Бел. прев.