Майкъл Периш: Змията в рая

Газейки, плувайки, борейки се някак си с гъстотечната каша, Мат и Аруула стигнаха до големия съд, с който слузта се изваждаше на повърхността. Мат успя да се залови за ръба на контейнера, изтегли се нагоре, после подаде ръка на Аруула и й помогна да се измъкне.

Влечугите се валяха в зелената маса и почти настигаха бегълците. Мат сграбчи Аруула и я вдигна горе.

Случи се в този момент.

Мат долови как ръката на Аруула се сгърчи в неговата, видя внезапния ужас в широко отворените й очи, които го гледаха вторачено. Болката дойде след секунди и я накара да закрещи.

Мат не знаеше какво се е случило, когато с мощен замах издърпа спътницата си в контейнера. Но тогава видя — и шокът го накара да пребледнее.

Струя жълта отрова, очевидно от някой от преследвачите, беше улучила Аруула — и беше оставила върху гърба й рана с мехури! Разяждащата течност се впи като киселина в кожата й.

Мат залитна при мисълта, че раната е смъртоносна. Щеше да бъде такава, ако отровата стигне до вътрешните органи!

Изглежда и Аруула се досещаше. Мат го видя в очите й. И въпреки това тъкмо тя беше онази, която го извади от вцепенението му.

— Хайде! Трябва да се махаме оттук!

Почти машинално Мат започна да освобождава възела, който свързваше противотежестта с контейнера. Мислите му бяха при Аруула и търсеха отчаяно някаква възможност да й помогне.

— По-бързо — изсъска варварката. С напрежение на силите, което остави Мат без дъх, тя се изправи и се обърна към ръба на контейнера.

Първата от тварите вече дойде, замахна с лапата си към двамата и на косъм пропусна Мат, когато Аруула с ритник отхвърли гадината.

Тогава Мат освободи възела.

Изведнъж тежестта увисна надолу — и контейнерът рязко се издърпа нагоре. За части от секундата изчезна от обсега на съществата.

Съвсем навреме!

Шейсетте секунди бяха изтекли. Запалката даде импулс и предизвика детонацията на пластичния експлозив.

Последното, което Мат и Аруула видяха, преди „асансьорът“ им да изчезне в отвора на тавана, беше как чудовищната змийска твар беше разкъсана от ярката експлозия.

Тогава продължиха бързо нагоре, обратно към повърхността, оставяйки зад себе си пещерата.

Огнената гъба от експлозията нахлу в шахтата, облиза контейнера, но тежестта, която падаше отгоре, ги теглеше с такава скорост, че успяха да се изплъзнат от унищожителната мощ на огъня.

В полумрака тежестта профуча покрай тях, падна надолу, дърпайки ги все повече към повърхността. Стана по-светло. Бледа светлина се появи над тях — и пътуването завърши така рязко, както и беше започнало.

Контейнерът спря. Озоваха се в облицовано с плочки помещение, покрито открай-докрай със зелена слуз.

Аруула се беше свлякла в полусъзнание на дъното на контейнера. Само простенваше леко от болка. Мат внимателно я обърна по корем и прегледа раната на гърба й.

Но и на ярката светлина горе беше принуден да си признае, че вече е късно за каквато и да било помощ. Аруула щеше да умре. Нямаше излекуване.

Някъде в мозъка му нещо щракна]

„Излекуване… Зеленото сияние… Нарките!“

Ръцете на Мат трескаво се насочиха към най-горните копчета на униформеното му яке и ги заоткопчаваха.

Предметът, който Мат носеше върху верижка на врата си, би се сторил на всеки друг човек най-обикновен талисман: нокът от Нарка-то, чудовището от ледовете, което до смъртта си закриляше народа на нарките и лековития извор. Вождът Йорл подари на Мат този издълбан нокът, след като той и Аруула му помогнаха срещу една вражеска армия.

А той беше напълнен с вода от онзи извор! Вода, която веднъж вече предпази Аруула от сигурна смърт!

Мат чевръсто отчупи запечатката от восък. Нагласи Аруула да легне по-удобно, после изля лековитата вода върху гърба й.

Стана толкова бързо, че очите му едва успяваха да следят процеса. Изглежда, водата за секунди неутрализира киселината, мехурите по кожата се скриха и ужасната рана се затвори. Скоро Мат се реши с голи ръце да мокри с водата местата, до които не беше стигнала при първоначалното изливане. И те заздравяха светкавично бързо, остана само леко зачервената кожа.

В очите на Мат се появиха сълзи, когато Аруула се раздвижи. По дяволите, още малко й оставаше! Без лековитата вода неговата спътница, жената, която обичаше, щеше да бъде загубена! Шокът от това прозрение трябваше да се отреагира…

Аруула се обърна и погледна въпросително Мат. Може би вместо него е очаквала да види Вудан. Или Крахак, птицата на смъртта. Или някой друг от многобройните й богове.