Майкъл Периш: Змията в рая

Мат се обърна към нея. Аруула беше седнала със скръстени крака на пода, с глава между бедрата. Така можеше да подслушва най-добре.

— Виждам … раждане и смърт — каза тя. — Много поколения — безкрайно много. Една част от знанията са загубени. Споменът… е само фрагментарен.

Отново нададе стон. Мат пристъпи до Аруула. Опитваше се да я възпре да навлиза по-надълбоко. Ами ако пострада от това?

Вече протягаше ръка към рамото й, когато варварката вдигна рязко глава. Беше вперила поглед в празното пространство.

— Виждам произхода му! — прошепна тя. — Свещеното… яйце. Свети зелено. Излъчва сила, страшна сила. Това е първата съзнателна мисъл. Но… не е яйце. Черупката му е гладка и твърда. Ръбеста. Кристал…! Да, зелен, светещ кристал!

Матю го побиха студени тръпки по гърба. Някакъв кристал бил причината за тази развивала се поколения наред мутация? Светещ зелено кристал?

Зеленото сияние — естествено! Не го виждаше за пръв път! Още преди няколко седмици се натъкна на точно такова сияние в лековития извор, който народът нарка пазеше във високите области на Алпите. Тогава предположи, че в него има фосфоресциращи организми. Ами ако още тогава…

Не успя да довърши мисълта си. Защото в този миг Аруула нададе пронизителен писък. Тръпка премина по тялото на младата жена. Чертите на лицето й се изкривиха от болка и тя притисна слепоочията си.

— Аруула! Какво става с тебе?

— Съществото… иска… да проникне в главата ми…

Мат се обърна. Видя как в черните като нощта очи на гигантската змия изведнъж припламна странно сияние. Аруула се извиваше от болка. Лицето й се беше превърнало в някаква муцуна. Мъките, които изпитваше, изглежда, бяха безкрайни.

У Мат се надигна неудържима ярост. И гняв срещу самия себе си. Именно той стана причината Аруула да попадне в това положение! Ако не я беше накарал да проникне дълбоко в спомените на змията…

— Остави я на мира! — обърна се той рязко към съществото и стисна още по-здраво дръжката на камата си. — Остави я на мира, проклета гадино, или ще те изкормя…!

— Няма да го направиш! — някакъв глас прониза внезапно въздуха.

Беше Аруула!

Мат отново се обърна. Пред него стоеше спътницата му и той ужасен видя, че очите й бяха обагрени в черно. Чудовищната змия беше обладала духа й…!

Едва в следващия миг Мат съзря шанса, който се криеше в това: Можеше да разговаря със създанието! Нима то съвсем съзнателно избра този път, за да се изясни с него? Тогава без съмнение е по-интелигентно, отколкото беше предполагал!

— Кой… си ти? — запита Мат.

— Аз съм Господарят на Етера и Учителят на всички, които живеят тук — отговори Аруула. Гласът й звучеше абсолютно безстрастно.

— Не си никакъв учител, а тиранин! — възрази гневно Мат. Държиш в плен хора против волята им и от тях правиш тези… неща.

— Те са мои деца, мои рожби. Принадлежат ми.

— Никое живо същество не може да принадлежи на някое друго — контрира го Мат. — Заробваш духа им, за да се храниш с тях!

Създанието, което му говореше посредством Аруула, прекъсна за момент. Объркването, което то чувстваше, беше така интензивно, че дори и Мат го усети.

— Защо си така враждебен? Нима вие, човеците, нямате в Етера всичко, от което имате нужда? Всичко, за което сте копнели?

— Може и така да е — отвърна Матю, — но това е само една илюзия. Напротив, това — и посочи човешкия череп, който лежеше пред него на земята — е действителността. Тъжният край.

— Каква измама има в това? Давам ви онова, от което вие имате нужда, а вие ми давате онова, от което аз имам нужда — отвърна чудовището и накара Аруула да се усмихне. — Зависими сме едни от други.

— Заблуда. — Мат поклати глава. — Ако вярваш на това, нищо не си разбрал за човешката природа. Истина е, че всички ние копнеем за място, където царят щастие и мир, ала още по-силен е стремежът ни да откриваме и да доказваме себе си. Не можем да търпим дълго бездействието. И повече от всичко имаме нужда от свободата си.

— Свобода… — Съществото, което говореше с помощта на Аруула, поклати глава. — Свободата също е една илюзия.

— В този град — да! — Мат кимна. — Но извън него има цял един свят, който трябва да се насели. Остави на твоите „деца“ избора и те ще предпочетат истинския живот пред златния ти кафез!

— Тази идея за свободата е опасна! — каза съществото с устата на Аруула след миг размисъл. — Не мога да позволя децата ми да се заразят от нея. Затова трябва да те убия.

С това Аруула вдигна заплашително камата си, направи крачка към Мат. Движенията й изглеждаха тромави и странно непохватни — нещо като на марионетка.