Орсън Кард: Ксеноцид

— Сега знаеш, татко. Сега разбираш грешките си и как си разгневил боговете. Но не се бой. Аз ще продължа да се самопречиствам, докато не изкупя и твоите грехове. Тогава боговете ще те приемат с почит.

Тя също доживя дълбока старост и Пътуването до дома на Хан Цинджао сега се смяташе за най-достойното поклонничество на Път. Славата й стигаше и до други планети и оттам също идваха да я видят. Защото на много светове бе известно, че истинската набожност може да се намери само на едно място и само у един човек — у старицата, чийто гръб сега бе постоянно приведен и чиито очи не можеха да видят нищо друго освен жилките дървесина в дъските на пода на бащината й къща.

Набожни последователи поддържаха сега дома, в който някога за нея се бяха грижили слуги. Те лъскаха подовете. Приготвяха й скромна храна и я оставяха където можеше да я намери, до вратите на стаите; тя ядеше и пиеше едва след като проследи всяка жилка в помещението. Когато някой някъде на планетата постигнеше някакъв успех, той идваше, коленичеше и проследяваше някоя жилка заедно с нея; така всичките им заслуги ставаха част от гордостта на святата Хан Цинджао.

Накрая, броени седмици след като навърши стотната си година, Хан Цинджао бе намерена свита на пода в стаята на баща си. Някои твърдяха, че точно на това място той седял, когато работел; трудно бе да се определи със сигурност, защото всички мебели от къщата бяха махнати отдавна. Светицата още не беше мъртва. Остана да лежи така няколко дена, мълвейки, шепнейки, прокарвайки ръце по тялото си, сякаш проследяваше жилите в собствената си плът. Последователите й се редуваха, по десетима, да я слушат, опитваха да разберат какво казва и да го запишат, като подредят думите й по най-смисления начин. Всичко това бе издадено в книга, озаглавена „Божественият шепот на Хан Цинджао“.

Най-важните от всички думи се отрониха от устата й накрая:

— Мамо… Татко… Правилно ли постъпих? И тогава, твърдяха последователите й, тя се усмихнала и издъхнала.

Преди да изтече и месец от смъртта й, във всеки храм и светилище, във всеки град и село бе взето решение. Най-сетне на планетата имаше човек със свръхестествена набожност, който можеше да бъде избран за защитник на Път. Никой друг свят нямаше такъв бог.

„Път е благословен над всички светове — говореха всички. — Защото богинята на Път е Величествено ярка.“

© 1999 Орсън Скот Кард

© 2001 Марин Загорчев, превод от английски

Orson Scott Card

Xenocide, 1999

Сканиране, разпознаване и редакция: strix, 2007

Публикация:

Орсън Скот Кард

КСЕНОЦИД

Американска

ИК „Ера“ & Co., София, 2001

Светла Иванова, редактор

„Камея“ ООД, дизайн на корицата

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3831]

Последна редакция: 2007-11-09 08:00:00

Света Богородице (порт.) — Б. пр.

Заболяване, при което болният извършва повтарящи се, ритуални действия, за да възстанови душевното си спокойствие. — Б. пр.

Идея, взета от екологичната теория на Дж. Е. Лъвлок от 1979 г., според която живите организми регулират климатичното равновесие на планетата. — Б. пр.