Орсън Кард - Ксеноцид

Пекениносите се събраха около дървото на Плантър. Бяха отишли най-напред при Глас, тъй като той бе първият, преминал в третия живот благодарение на Реколадата, но почти веднага след като започнаха да говорят с него, той категорично отказа идеята разпръскването на противовирусната бактерия и вируса заместител по света да започне от неговото дърво. Тази чест се падаше на Плантър, заяви той и братята и съпругите в крайна сметка се съгласиха.

И така, Ендър стоеше облегнат на ствола на приятеля си Човек, когото бе посадил със собствените си ръце преди толкова много години. Радостта му от този миг — освобождаването на пекениносите от Десколадата — щеше да бъда пълна, ако не бент компанията на Питър.

— Слабаците уважават слабака — отбеляза той. — Плантър се провали, а те изразяват почитта си към него; Глас успя, но въпреки това стърчи сам на опитното поле. И най-глупавото е, че за Плантър това няма абсолютно никакво значение, тъй като аюата му дори не е тук.

— За Плантър може да не означава нищо — възрази Ендър, макар че не беше много сигурен в тезата си, — но за тях означава.

— Да, означава, че са слабаци.

— Джейн каза, че те е пренесла отвъд.

— Лесна разходка. Следващият път обаче няма да се върна на Лузитания.

— Тя каза, че възнамерява да пренесе вируса на Ела на Път.

— Това е първата ми спирка, само че оттам изобщо няма да се върна тук. Помни ми думата, старче.

— Имаме нужда от кораба.

— Имаш хубавото малко корабче с момичето, а бъгерската кучка може да ти ги снася с дузини, само да народиш достатъчно същества като мен и Валзиня, които да ги управляват.

— Ще се радвам, ако вие сте последните.

— Не ти ли е любопитно какво възнамерявам да правя?

— Не — отсече Ендър.

Това обаче бе лъжа и Питър, разбира се, го знаеше.

— Възнамерявам да направя онова, за което ти нямаш нито ум, нито кураж. Смятам да спра флотилията.

— Как? Като се появиш изневиделица на флагманския кораб?

— Е, ако се стигне до най-лошото, скъпи ми приятелю, винаги мога да ги тресна с „Докторчето“, преди дори да се усетят. За да се спре флотилията, трябва да се спре Конгресът. А за да спра Конгреса, трябва да установя контрол над него.

Ендър веднага си даде сметка какво означава това:

— Значи искаш отново да станеш Хегемон? Господ да е на помощ на човечеството, ако успееш.

— Защо да не стана? Веднъж бях и не се представих толкова зле. Трябва добре да го знаеш, нали сам написа книгата.

— Онова беше истинският Питър. Не ти, изкривено копие, родено от омразата и страха ми!

Имаше ли Питър достатъчно чувства, за да се впечатли от тези думи? На Ендър му се стори, поне за момент, че на лицето му се изписва… какво, обида? Гняв?

— Аз съм истинският Питър сега — отвърна той след моментно мълчание. — И по-добре да се надяваш, че имам всички умения, които съм имал и преди. Все пак ти успя да дадеш на Валет същите гени, които има Валънтайн. Може би аз съм същият онзи Питър.

— По-скоро прасетата ще полетят! Питър се засмя:

— Ще полетят. Ако отидат отвъд и си го пожелаят.

— Върви тогава.

— Да, знам, че с удоволствие ще се отървеш от мен.

— И да те натреса на останалата част от човечеството? Нека това да им е наказание, че са изпратили флотилията. — Ендър стисна Питър за ръката и го придърпа към себе си. — Не си въобразявай, че не мога да се справя с теб. Аз не съм вече онова малко момче и ако се самозабравиш, ще те унищожа.

— Не можеш. По-скоро ще се самоунищожиш.

Церемонията започна. Този път нямаше показност, нямаше целуване на ръце, нямаше проповеди. Ела и асистентите й просто донесоха неколкостотин бучки захар, напоени с противовирусната бактерия, и също толкова шишенца с разтвор на Реколада. Раздадоха ги на събраните и всеки пекенинос взе бучката си захар, лапна я, след това изпи съдържанието на шишенцето.

— Това е част от моето тяло, плът от моята плът — занарежда Питър. — За да си спомняте за мен.

— Към нищо ли нямаш уважение? — попита Ендър.

— Това е кръвта ми, която пролях за вас. Пийте я и помнете. — Питър се усмихна. — Това причастие дори аз мога да го взема, въпреки че не съм кръстен.

— Едно гарантирам. Не е измислено такова причастие, което да може да пречисти теб!

— Обзалагам се, че цял живот си чакал да ми кажеш тези думи.

Питър се обърна така, че Ендър да види кристалчето, прикрепено в ухото му, връзката му с Джейн. В случай, че Ендър не го е забелязал, Питър го докосна демонстративно.