Орсън Кард - Ксеноцид

— Милостта Господня е безкрайна. Ние можем само да се надяваме да ни дари с нея, въпреки че не я заслужаваме, да ни прости ужасните грехове като отделни личности и като народ. Можем само да се надяваме, че като Ниневия, която се спаси от унищожение чрез разкаяние, можем да убедим Господ да ни избави от флотилията, която изпрати, за да ни накаже.

Миро прошепна тихо, така, че само Валънтайн да го чуе:

— Не я ли изпрати преди изгарянето на гората?

— Може би Господ е пресметнал времето за пристигане — предположи Валънтайн.

Веднага съжали за богохулното си изказване. Това тук бе изключително тържествено събитие; дори да не беше дълбоко вярваща, тя знаеше, че поемането на отговорност за едно злодеяние от цялото общество е наистина свещено събитие.

Епископът говори за загиналите в блаженство — Ос Венерадос, които за пръв път бяха спасили човечеството от заразата с Десколадата; за отец Ещевао, погребан под тази църква, който бе станал мъченик в името на борбата срещу ереста; Плантър, дал живота си, за да докаже, че душите на народа му са дар от Господ, а не от някакъв си вирус; и пекениносите, станали невинни жертви на клането.

— Всички те може някой ден да станат светци, защото това време е като първите дни на християнството, когато велики дела и велика святост са били нужни повече отвсякога и затова са били постигани по-често. Тази църква е храм на всички, които са обичали своя Господ с цялото си сърце, воля, разум и сили и които обичат съседа си като самите себе си. Нека всеки, който влезе тук, го направи със смирено сърце и покорен дух, за да може да се докосне до святостта им.

Проповедта не трая дълго, защото през целия ден бяха предвидени още много подобни служби — народът щеше да влиза в църквата на смени, тъй като тя бе твърде малка, за да побере наведнъж цялото човешко население на Лузитания. Съвсем скоро приключиха и Валънтайн стана. Понечи да тръгне след Пликт и Вал, но Миро я хвана за ръката.

— Джейн току-що ми каза нещо. Реших, че може би ще искаш да знаеш.

— Какво?

— Преди малко е изпробвала кораба, без Ендър да е вътре.

— Как е успяла?

— С Питър. Изкарала го е отвъд и го е върнала. Той е успял да побере аюата й, ако наистина това е главното условие.

Гласът й веднага издаде страховете й:

— Създал ли е…

— Не. — Миро се усмихна, но малко накриво, което Валънтайн сметна за остатък от неотдавнашните му страдания. — Той твърди, че било, защото имал много по-ясен и здрав разум от Андрю.

— Може и да е вярно.

— Аз мисля, че никой от филотите отвъд не е пожелал да стане част от неговия модел. Прекалено извратен е.

Валънтайн се засмя.

Епископът се приближи до тях. Тъй като излязоха последни, те останаха сами пред църквата.

— Благодаря, че прие новото кръщение — каза епископът. Миро сведе глава:

— Не са много мъжете, които имат възможността да се пречистят толкова пълно от греховете си.

— И, Валънтайн, съжалявам, че не можах да приема твоята… съименничка.

— Не се тревожете, епископ Перегрино. Разбирам ви. И може би споделям виждането ви.

Епископът поклати глава:

— Най-добре би било, ако можеха просто…

— Да се махнат? — довърши Миро. — Желанието ви скоро ще се сбъдне. Питър скоро ще отпътува; Джейн може да пилотира кораба с негова помощ. Без съмнение същото важи и за младата Вал.

— Не — възрази Валънтайн. — Тя не може да замине. Прекалено е…

— Млада? — попита Миро; този разговор явно го забавляваше. — И двамата са родени такива, че знаят всичко, което знае и Ендър. Надали можеш да наречеш това момиче дете, въпреки младото й тяло.

— Ако бяха „родени“ — намеси се епископът, — нямаше да се налага да заминават.

— Те не заминават заради вас. Тръгват, защото Питър трябва да занесе новия вирус на Ела на Път, а младата Вал ще търси планети, подходящи за разселване на пекениносите и новите царици-майки.

— Не можеш да я изпращаш на такава мисия! — възрази Валънтайн.

— Няма да я изпращам. Ще я взема — уточни Миро. — Или по-скоро тя ще ме вземе. Аз мога да отида. Искам да отида. Ако има някакви рискове, аз ще ги поема. Тя ще е в безопасност, Валънтайн.

Валънтайн поклати глава, но съзнаваше, че няма начин да надделее. Самата млада Вал щеше да настоява да отиде, колкото и невръстна да изглеждаше, защото, ако не тръгне, само един кораб можеше да се използва, а ако Питър извършваше всички полети, не можеха да са сигурни, че това ще е за добро. В крайна сметка самата Валънтайн щеше да склони. Пред каквито и опасности да се изправи младата Вал, те нямаше да са по-големи от рисковете, поети от други преди нея. Като Плантър. Като отец Ещевао. Като Глас.