Орсън Кард - Ксеноцид

„Това са моите деца — помисли си мрачно Ендър. — Милите ми малки отрочета, които изскочиха напълно оформени от съзнанието ми като Атина от главата на Зевс. Само дето от тях никой не прилича на Атина. По-скоро на Дияна и Хадес. Девицата ловец и господаря на ада.“

— По-добре да тръгваме — предложи Питър. — Преди Андрю да реши да ме убие.

Ендър се усмихна кисело. Най-лошото бе, че Питър и младата Вал познаваха собствената му душа по-добре от самия него. Отначало се беше надявал, че те бързо ще загубят това познание. Начинът, по който Питър отгатваше най-съкровените му мисли обаче, го караше да се чувства унизен. Също и младата Вал — понякога от начина, по който го гледаше, той разбираше, че и тя се е досетила. Нямаше вече тайни.

— Ще те придружа до дома ти — каза Вал на Куара.

— Не — отвърна Куара. — Стореното — сторено. Искам да присъствам на края на теста.

— Не щем да пропуснем възможността да покажем пред всички колко страдаме, а? — подразни я Питър.

— Млъквай — сряза го Ендър. Питър се ухили:

— Сам знаеш, че Куара използва всяка възможност да се покаже. Така ще се превърне в център на вниманието — всички ще опитват да я утешават, когато трябва да се радват на постижението на Ела. Да откраднеш главната роля от този, който я заслужава, е толкова подло, Куара — типично за теб.

Куара сигурно щеше да отговори, ако думите на Питър не бяха толкова жестоки и ако не съдържаха частица истина, която я смути. Младата Валънтайн бе тази, която изгледа хладно Питър и каза:

— Млъквай, Питър.

Същите думи, които бе употребил и Ендър преди малко, но този път постигнаха ефект. Питър се усмихна и й намигна — съучастнически, сякаш да каже: „Ще те оставя да си играеш игричките, Вал, но не си мисли, че не виждам как опитваш да се харесаш на всички с милото си държане.“ Той обаче не пророни повече нито дума, докато не излязоха от килията на Грего.

Кметът Ковано се приближи към тях.

— Велик ден в историята на човечеството — каза той. — И по чиста случайност аз ще съм на преден план на всички кадри.

Останалите се засмяха, особено Питър, който бързо се беше сприятелил с Ковано.

— Не е случайност — каза Питър. — Много хора на твое място щяха да изпаднат в паника и да развалят всичко. За да постигнеш такъв успех, е необходим широк мироглед и много кураж.

Ендър едва не се изсмя на очевидното ласкателство на Питър. Ласкателството обаче не винаги е толкова явно за този, към когото е отправено. О, Ковано щипна Питър по ръката и отрече всичко, но явно му харесваше да чува такива неща. Питър бе спечелил повече влияние върху кмета, отколкото Ендър през цялото време на познанството им. Тези хора не забелязваха ли как ги манипулира?

Единственият, който гледаше на Питър със страх и подозрения, бе епископът, но при него основна роля имаха религиозните предразсъдъци, не трезвата преценка. Часове след връщането им от Отвъдното епископът бе извикал Миро и беше настоял да приеме светото причастие.

— Господ стори велико дело с изцелението ти — каза той, — но начинът, по който бе извършено това — чрез заменяне на старото тяло с ново, вместо да излекува старото, — ни поставя пред опасния факт, че духът ти обитава тяло, което не е кръстено. И тъй като светото причастие се приема от плътта, аз се опасявам, че може да бъдеш омърсен.

Миро не се впечатли особено от идеята на епископа за чудесата — той не виждаше ролята на Господ в изцелението си, — но самото възвръщане на силата и здравето му го бе направило толкова щастлив, че вероятно беше склонен да се съгласи на всичко. Кръщението му трябваше да се състои в началото на следващата седмица на първата служба в новата църква.

Готовността на епископа да кръсти Миро обаче нямаше нищо общо с поведението му към Питър и младата Вал.

— Абсурдно е тези чудовищни създания да се смятат за хора — говореше той. — Не е възможно те да имат души. Питър е само подобие на човек, които вече е изживял живота си и го е приключил с всичките си грехове и изкупления за тях, жизненият му път вече е оценен и мястото му на небето или в ада е определено. Колкото до това… момиче, тази подигравка с женската красота, тя не може да е онази, за която се представя, защото мястото й вече е заето от жива жена. Не може да има кръщение за тези марионетки на Сатаната. Със създаването им Андрю Уигин иска да построи своя вавилонска кула, опитва се да достигне небесата и да заеме мястото на Господ. За това му деяние не може да има прошка, докато не ги върне в ада, откъдето са дошли.