Орсън Кард - Ксеноцид

— Не се самозалъгвай.

— Всички са толкова сигурни, че Десколадата е изкуствено създаден вирус, но никой не се е замислил за другата възможност — че може някоя много по-примитивна, силно уязвима форма на вируса да е еволюирала естествено и да се е превърнала в сегашната му форма. Може да е изкуствено създаден, добре, но кой го е създал? Ние го убиваме, без дори да опитаме да установим контакт.

Питър й се ухили, след това се обърна към Ендър:

— Удивлявам се, че това лукаво малко олицетворение на самата съвест не е твоя издънка. Тя само си търси повод да се чувства виновна за нещо, също като теб и Вал.

Ендър не му обърна внимание. Отговори на Куара:

— Ние наистина ще го изтребим. Защото не можем да чакаме повече. Десколадата иска да ни унищожи, няма време да се бавим. Ако можехме, щяхме да изчакаме.

— Това ми е ясно — каза Куара. — Аз ви помогнах, нали? Просто ми се повдига, като те слушам да говориш, че пекениносите проявили някаква смелост при съучастничеството си в този ксеноцид, за да спасят собствените си кожи.

— Въпросът е ние или те, дете мое — намеси се Питър. — Ние или те.

— Не можете да си представите колко ме е срам да чуя собствените си аргументи от неговите уста — каза Ендър.

Питър се изсмя:

— Андрю се прави, че не ме харесва, но това хлапе е голям измамник. Той ми се възхищава. Боготвори ме. Както винаги. Също като този красив малък ангел до него.

И побутна с пръст младата Вал. Тя не се отдръпна. Направи се, че не е усетила докосването му.

— Той ни боготвори и двамата. В изкривения му малък мозък тя е моралното съвършенство, което той никога няма да достигне. А аз съм властта и геният, които винаги ще остават извън възможностите му. Доста скромно от негова страна, не мислите ли? През всичките тези години той е крил най-съкровените си стремежи в съзнанието си.

Младата Вал се пресегна и хвана Куара за ръката.

— За това иде съжаляваш най-горчиво през целия си живот — каза тя. — Задето си помогнала на хората, които обичаш, да направят нещо, което смяташ за дълбоко погрешно.

Куара заплака.

Не Куара обаче тревожеше Ендър. Знаеше, че тя е достатъчно силна, за да приеме моралните противоречия на собствените си действия. Двойното тълкувание на постъпките й вероятно щеше да я направи по-зряла, да я накара да се съмнява по-често в правотата на решенията си и в убеждението си, че всички наоколо грешат, а само тя е права. Ако не друго, това щеше да я направи по-разумна, по-състрадателна, по-отговорна, отколкото е била преди, в буйната си младост. И може би докосването на младата Вал — заедно с думите, назоваващи истинската й болка, — щеше да й помогне да се съвземе по-бързо.

Тревожеше го възхищението, с което Грего гледаше Питър. От всички на света Грего най-добре трябваше да знае докъде могат да доведат думите на Питър. И въпреки това той гледаше живия кошмар на Ендър като някакво божество.

„Трябва да се отърва от Питър — помисли си Ендър. — Иначе има опасност да спечели повече привърженици на Лузитания дори от Грего. И ще ги използва много по-ефективно и с много по-смъртоносен ефект.“

Не хранеше големи надежди, че този Питър ще се прояви като истинския му брат, който бе станал силен и достоен Хегемон. Все пак този Питър не беше истинско човешко същество, изтъкано от противоречия и непредсказуемост. Той по-скоро бе създаден от олицетворението на злото, живяло в дълбините на Ендъровото подсъзнание. Тук не можеше да се очаква нищо непредсказуемо. Докато опитваше да спаси Лузитания, Ендър й бе докарал нова опасност, не по-малко унищожителна от другите.

Но не толкова трудна за отстраняване. Направи нов опит да пропъди тази мисъл, макар, откакто осъзна, че до него в космическия кораб седи Питър, да му бе хрумвала поне десетина пъти.

„Аз го създадох. Той не е истински, просто един мой кошмар. Ако го убия, това няма да е престъпление, нали? Ще е моралният еквивалент на… какво? Събуждане? Аз докарах кошмара си в този свят и ако го убия, светът просто ще се събуди и ще установи, че е сънувал,“

Ако беше само Питър, Ендър щеше да се реши на такова убийство, или поне така си мислеше сега. Младата Вал бе това, което го спираше. Крехка, красива душа — ако Питър можеше да бъде убит, същото важеше и за нея. Ако Питър трябваше да бъде отстранен, това важеше и за нея. Той обаче никога нямаше да го стори. Трябваше да я закриля, не да й причинява зло. Ако убийството на младата Вал беше престъпление, същото важеше и за убийството на Питър. Те бяха създадени по един и същи начин.