Орсън Кард - Ксеноцид

Днес обаче никой от въпросите им нямаше да получи отговор, освен най-важният.

— Ела занесе ли епруветките в лабораторията? — попита Валънтайн. — Да отидем да видим какво ни е донесла от Отвъдното.

— Горкият Ендър. Да бъде преследван от собствените си кошмари.

— Странно как в крайна сметка и той се сдоби с деца.

— Ти си специалистът по викане на аюи от хаоса. Как е успял да намери души за тези двамата?

— Какво те кара да мислиш, че им ги е намерил?

— Ами… те вървят. Говорят.

— Онзи, Питър, дойде да говори с теб, нали?

— Най-надменният човек, когото съм виждал.

— Как мислиш, че се е пръкнал научен на езика на дърветата-бащи?

— Де да знам? Ендър го създаде. Защо да не го създаде научен?

— Ендър продължава да ги създава, час по час. Ние почувствахме модела в него. Може да не си дава сметка за това, но между тези двамата и него няма никаква разлика. Различни тела може би, но въпреки това те са част от него. Каквото правят, каквото говорят, това всъщност са действия и думи на неговата аюа.

— Той знае ли го?

— Съмнявам се.

— Ще му кажеш ли?

— Не и докато не попита.

— Кога мислиш, че ще стане това?

— Когато сам се досети за отговора.

Дойде последният ден от тестовете на Реколадата. Слухът за досегашните успешни опити се беше разпространил вече из човешката колония и както предполагаше Ендър, сред всички пекениноси. Асистентът на Ела на име Глас бе предложил доброволно експериментите да се извършват върху него. Вече три дена живееше в изолационната камера, в която бе загинал Плантър. В този случай обаче вирусите в тялото му бяха унищожени от бактерията, в чието създаване сам беше участвал. И този път на мястото на умъртвените бяха вкарани вируси от новия щам на Ела. Всичко действаше идеално. Глас дори не се разболя. Оставаше само една стъпка, преди новосъздаденият вирус да бъде обявен за напълно успешен.

Само час преди теста Ендър в абсурдната компания на Питър и младата Вал се срещна с Куара и Грего в килията на физика.

— Пекениносите са съгласиха — каза той на Куара. — Готови са да рискуват да заменим всичките Десколада-вируси с Реколада, след като са били изпитани само върху Глас.

— Това не ме учудва.

— Мен ме учудва — намеси се Питър. — Прасенцата очевидно искат да изчезнат като биологичен вид.

Ендър въздъхна. Макар че вече не се страхуваше от него и Питър не беше по-големият и по-силният от двамата, той все още не можеше да заобича това подобие на брат си, създадено някак си в Отвъдното. Той олицетворяваше всичко, което Ендър бе мразил и от което се беше страхувал в детството си, и присъствието му сега го плашеше и ядосваше.

— Какво искаш да кажеш? — попита Грего. — Ако пекениносите не се бяха съгласили, Десколадата щеше да ги направи прекалено опасни като вид и да ни принуди да ги унищожим.

— Разбира се — усмихна се Питър. — физикът, който разбира най-добре от стратегия и тактика.

— Питър иска да каже — поясни Ендър, — че ако той стоеше начело на пекениносите — което без съмнение не би отказал, — никога нямаше да даде доброволно Десколадата, докато не измъкне в замяна някаква облага от човеците.

— За всеобща изненада на застаряващото дете-чудо все още му хрумва по някоя и друга мъдра мисъл — подигра му се Питър. — Защо да се отказват от единственото си оръжие, с което могат да заплашат човечеството? Лузитанската флотилия още е на път и още носи деструктуриращото молекулно устройство. Защо не принудят Андрю да се качи на тази своя вълшебна летяща топка и да пресрещне флотилията, за да й разкаже играта?

— Защото те ще ме застрелят като куче — отвърна Ендър. — Пекениносите постъпват така, защото това е честно и достойно. Думи, които по-късно ще ти обясня.

— Знам тези думи. Знам и какво означават.

— Нима? — намеси се младата Вал.

Гласът й, както винаги, дойде неочаквано — мек, тих, но въпреки това каращ другите да я чуят. Ендър си спомни, че винаги е бил такъв. Невъзможно бе да не я изслушаш, макар че тя рядко повишаваше глас.

— „Справедливо“. „Честно“. „Достойно“ — изрече Питър; думите прозвучаха омърсени. — Човек или вярва в тези понятия, или не. Ако не, те означават, че някой стои зад гърба ми с нож в ръката. Ако вярва, тези думи означават, че аз ще победя.

— Аз ще ти кажа какво означават — намеси се Куара. — Означават, че в момента ние с пекениносите унищожаваме едно разумно същество, което може да не съществува никъде другаде във вселената.