Орсън Кард - Сянката на Ендър

— Но не и на нашето.

— МФ не е длъжен да напомня на агитаторите от Земята, че в Тактическото и Командирското училище е пълно с деца.

— И аз няма да им го напомня.

— Знам, че няма. Не, Бийн, аз имам шанса да разговарям с теб, защото си всял паника у разни важни клечки с учената ти догадка кой ще командва вашия отбор. Но се надявах да получа този шанс, защото ми се иска и да ти кажа някои неща. Освен факта, че писмото ти до голяма степен произведе желания ефект.

— Слушам ви, макар че отричам да съм писал някакво писмо.

— Първо, ще се очароваш, когато разбереш самоличността на Лок и Демостен.

— Самоличността? Само една самоличност?

— Един ум — два гласа. Виж, Бийн, Ендър Уигин е трето дете в семейството си. За него са получили специално писмено разрешение — не е незаконороден. По-големите му брат и сестра са надарени почти също колкото него, но по разнообразни причини се реши, че не са подходящи за Военното училище. Но братът, Питър Уигин, е един много амбициозен младеж. След като военната кариера се оказа недостъпна за него, той се насочи към политиката. Двойно.

— Той е Лок и Демостен — намеси се Бийн.

— Той планира стратегията и на двамата, но пише само статиите на Лок. Сестра му Валънтайн пише тези на Демостен.

Бийн се разсмя.

— Значи всичко застава на мястото си.

— С други думи и двете ти писма са пристигнали при едни и същи хора.

— Ако съм ги писал аз.

— И това направо подлудява горкия Питър Уигин. Той рови из всички свои източници във флота, за да открие кой е изпратил тези писма. Но и във флота никой не знае. Шестимата офицери, чиито имена и пароли си използвал, са отстранени. И както можеш да предположиш, никой не се е юрнал да проверява дали единственото седемгодишно момченце, което някога е посещавало Тактическото училище, се е развличало с политическа кореспонденция през свободното си време.

— Освен вас.

— Защото, Господи, аз съм единственият човек, който знае какви великолепни способности притежавате вие, децата.

— И какви великолепни способности притежаваме? — ухили се Бийн.

— Нашата разходка няма да трае вечно, за да си губя времето с ласкателства. Другото, което исках да ти кажа, е, че сестра Карлота, която след заминаването ти остана без работа, посвети много усилия на установяването на произхода ти. Виждам, че двама офицери се приближават към нас и ще прекратят този незаписван разговор, затова ще бъда кратък. Ти си имаш име, Бийн. Ти се казваш Юлиан Делфики.

— Това е фамилията на Николай!

— Юлиан се казва бащата на Николай. Той е и твой баща. А майка ти се казва Елена. Вие с него сте еднояйчни близнаци. Оплодените яйцеклетки, от които сте произлезли, са били имплантирани по различно време и твоите гени са били променени — дребна, ала важна промяна. Затова, когато погледнеш Николай, ти се виждаш такъв, какъвто щеше да бъдеш, ако не бе извършена генетичната манипулация, и бе израснал с родители, които те обичат и се грижат за теб.

— Юлиан Делфики — повтори Бийн.

— Николай е сред децата, които вече пътуват към Земята. Сестра Карлота ще се погрижи, когато го върнат в Гърция, той да бъде информиран, че ти действително си негов брат. Родителите му вече знаят за съществуването ти — сестра Карлота им е съобщила. Имаш си прекрасен дом — къща сред хълмовете на Крит с изглед към Егейско море. Сестра Карлота ми каза, че майка ти и баща ти са добри хора. Разплакали се от радост, когато разбрали за теб. А сега нашият разговор приключва. Досега сме обсъждали ниското ти мнение за качеството на преподаването тук, в командирското училище.

— Как се досетихте?

— Не само ти го можеш това.

Двамата офицери — адмирал и генерал, и двамата с фалшиви усмивки на лицата, ги поздравиха и попитаха как е минал разговорът.

— Имате записа — отвърна Граф. — Включително и онази част, в която Бийн настоява, че продължават да записват.

— И все пак той е продължил да говори.

— Обяснявах — намеси се Бийн — колко некадърни са преподавателите тук, в командирското училище.

— Некадърни ли?

— Ние вечно водим битки срещу изключително глупави компютърни противници. А после учителите настояват надълго и нашироко да анализираме така наречени битки, макар че никой противник не би действал толкова тъпо и предвидимо като тези симулации. Изказах предположението, че единственият начин да намерим достоен противник тук, е да ни разделите на две групи и да се бием помежду си.

Двамата офицери се спогледаха.