Орсън Кард - Сянката на Ендър

— Интересна мисъл — обади се генералът.

— Спорна — възрази адмиралът. — Ще въведем Ендър Уигин във вашата игра. Мислехме, че ще искаш да си там, за да го поздравиш.

— Да, искам! — възкликна Бийн.

— Аз ще те заведа — рече адмиралът.

— Хайде да поговорим — обърна се адмиралът към Граф.

По пътя адмиралът не попита нищо важно и Бийн можеше да отговаря на репликите му, без да мисли. Това беше хубаво. Защото нещата, които му бе съобщил Граф, го бяха хвърлили в смут. Почти не бе изненадан, че Лок и Демостен са брат и сестра на Ендър. Ако и те бяха интелигентни колкото брат си, беше неизбежно да се прочуят, а мрежите им позволяваха да крият самоличността си достатъчно дълго, че да го постигнат още на ранна възраст. Но Бийн отчасти бе привлечен от тях и защото гласовете им му звучаха толкова познато. Те сигурно говореха като Ендър — по онзи неуловим начин, по който хората, живели дълго заедно, прихващат един от друг нюанси на речта. Бийн не го осъзнаваше, но подсъзнателно това го бе накарало да обърне повече внимание на есетата. Присъщо на интуицията му бе да се сети и донякъде дори бе успял.

Но другото, че Николай наистина му е брат… как можеше да повярва? Сякаш Граф бе надзърнал в сърцето му, бе открил мечтата, която би проникнала най-дълбоко в душата му, и после му я каза. Значи аз съм грък? А брат ми случайно се е паднал в една новобранска група с мен — момчето, което стана най-близкия ми приятел? Близнаци? Родители, които ме обичат?

Юлиан Делфики?

Не, не мога да повярвам. Граф никога не е постъпвал честно с нас. Граф единствен не си мръдна и пръста, за да защити Ендър от Бонсо. Граф не прави нищо, освен да преследва разни манипулативни цели.

Моето име е Бийн. Даде ми го Поук, и аз няма да се откажа от него заради една лъжа.

Чуха гласа му — първо говореше на един от техниците в някаква друга стая:

— Как мога да работя с командири на ескадрили, които няма да виждам?

— А защо ти трябва да ги виждаш? — попита техникът.

— За да знам кои са, как разсъждават…

— Ще узнаеш кои са и как разсъждават по това, как се справят със симулатора. Мисля, че няма защо да се тревожиш. Точно в този момент те слушат. Сложи си слушалките и ще можеш да ги чуеш.

Всички те трепереха от вълнение — знаеха, че скоро и той ще чуе техните гласове така, както те чуваха неговия.

— Някой да каже нещо — обади се Петра.

— Изчакай той да си сложи слушалките — обади се Динк.

— Как ще разберем? — попита Влад.

— Нека аз да съм пръв — настоя Алей.

Пауза. И ново, слабо съскане в слушалките.

— Селям! — прошепна Алей.

— Алей! — възкликна Ендър.

— И аз съм тук, джудженцето — обади се Бийн.

— Бийн! — рече Ендър.

Да, помисли си Бийн, докато другите говореха на Ендър. Това съм аз. С това име ме наричат хората, които ме познават.

— Генерале, вие сте Стратегосът. Разполагате с властта да извършите това и сте длъжен да го извършите.

— Няма нужда разжалвани бивши коменданти от Военното училище да ми обясняват какво съм длъжен.

— Ако не арестувате Полемарха и неговите конспиратори…

— Полковник Граф, ако аз нанеса удар пръв, то аз ще понеса и вината за произтеклата от това война.

— Да, сър, точно така. А сега ми кажете кой изход би бил по-добър — всеки да ви обвинява, но вие да спечелите войната, или никой да не ви обвинява, защото са ви изправили до стената и са ви разстреляли, след като превратът, предвождан от Полемарха, доведе до световна руска хегемония?

— Аз няма да дам първия изстрел.

— Военен командир, който не желае да нанесе първия удар, въпреки че разполага с неоспорими данни, че…

— Политиката в случая е…

— Ако им позволите да победят, това е краят на политиката!

— Руснаците престанаха да бъдат лошите още през двайсети век!

— Който върши лошотиите, той е лошият. Вие сте шерифът, сър, независимо дали хората ви одобряват или не. Свършете си работата.

Когато Ендър им стана командир, Бийн веднага отстъпи и зае мястото си сред взводните командири. Никой не му го спомена. Той бе главният командир, беше ги обучил добре, но Ендър винаги е бил естественият командир на тази група и сега, когато беше тук, Бийн отново беше малък.

И съвсем оправдано — Бийн го знаеше. Беше ги ръководил добре, но Ендър го караше да изглежда като новак. Не че стратегиите на Ендър бяха по-добри от тези на Бийн — всъщност не бяха. Понякога се различаваха, но най-често Бийн гледаше как Ендър прави същото, което би направил и той.