Орсън Кард - Сянката на Ендър

— Не ме интересува, че си знаел за Ендър. Не ме интересува и дали е било догадка.

— Зная, вас тези неща не ви вълнуват.

— Искам да знам за какво още си се досетил.

— Полковник… — гласът на Бийн издаваше голяма умора. — Не ви ли хрумва как с този въпрос, ми подсказвате , че има и още нещо, за което бих могъл да се досетя, и така силно увеличава шансовете наистина да се досетя?

Усмивката на Граф стана още по-широка.

— Тъкмо така казах на… офицера, който ми възложи да разговарям с теб и да ти задам тези въпроси. Казах му, че само с провеждането на този разпит ние ще ти кажем повече неща, отколкото ти — на нас, но той ми отвърна: „Полковник Граф, та това момче е на шест години.“

— Мисля, че съм на седем.

— Беше чел стар рапорт и не бе пресметнал точно.

— Само ми кажете коя тайна искате със сигурност да не разбера, и ще ви кажа, че вече я знам.

— Много ми помогна.

— Полковник Граф, аз добре ли се справям?

— Що за абсурден въпрос! Естествено!

— Дори да зная нещо, което вие не искате децата да знаят — да съм обелил дума по въпроса? Да съм казал на някого от другите деца? Да е засегнало по някакъв начин работата ми?

— Не.

— На мен това ми прилича на дърво, което рухва в гората, където никой не може да го чуе. Даже да знам нещо, защото съм се досетил, но не го казвам на никого и то не влияе върху работата ми, защо си губите времето да установявате дали го знам? Защото след този разговор можете да бъдете сигурни, че ще издирвам много упорито всяка тайна, скрита някъде, където може да я намери едно седемгодишно дете. Дори и да открия въпросната тайна обаче, аз пак няма да я издам на другите, така че пак няма да има значение. Така че защо просто не сложим точка?

Граф бръкна под масата и натисна нещо.

— Добре — рече той. — Получиха записа от нашия разговор и ако той не ги убеди, нищо няма да ги убеди.

— В какво да ги убеди? И кои са тези „те“?

— Бийн, това не се записва.

— Записва се — възрази Бийн.

— Аз го изключих.

— Моооля ви се!

Всъщност Граф не беше съвсем сигурен, че записващото устройство е изключено. Дори и машината, която той контролираше, да бе изключена, нямаше гаранции, че няма и друга.

— Да се поразходим — предложи Граф.

— Надявам се, че няма да е навън.

Граф стана от масата — с мъка, защото беше много напълнял, а на Ерос поддържаха нормална гравитация — и поведе Бийн през тунелите.

Докато вървяха, Граф заговори тихо:

— Нека поне ги накараме да си го заработят.

— Добре — съгласи се Бийн.

— Мислех, че ще искаш да знаеш — в МФ са луднали, защото явно има изтичане на секретна информация. Изглежда, някой, който има достъп до най-тайните архиви, е написал писма на двама капацитети от мрежата, които после са започнали да призовават децата от Военното училище да бъдат изпратени у дома в родните си страни.

— Какво е това „капацитет“? — попита Бийн.

— Май е мой ред е да кажа „Моооля ти се“. Виж какво, не те обвинявам. Просто случайно видях части от писмата, изпратени на Лок и Демостен. Тях и двамата ги следят отблизо — което, убеден съм, си предвидил — и докато четох тези писма… интересни са разликите между тях, честно казано, много хитро са прокарани… разбрах, че всъщност вътре няма никаква строго секретна информация освен онова, което всяко дете във Военното училище знае. Не, онова, което наистина ги подлудява, е, че политическият анализ попада право в целта, макар и да се основава на недостатъчна информация. С други думи, знаейки само онова, което е публично известно, авторът на тези писма не би могъл да стигне до такива изводи. Руснаците твърдят, че някой ги шпионира — и лъжат за това, какво са открили, разбира се. Но аз се свързах с библиотеката на бойния кораб „Кондор“ и разбрах какво си чел. После проверих какво си теглил от библиотеката на МЗС, докато си бил в Тактическото училище. Доста си бил зает.

— Гледам да намирам занимавка за ума си.

— Ще се зарадваш, като разбереш, че първата група деца вече е изпратена у дома.

— Но войната още не е свършила.

— Мислиш, че когато търкулнеш политическа снежна топка, тя винаги ще отиде там, където искаш ти ли? Учен си ти, Бийн, ала си наивен. Бутнеш ли вселената, не знаеш кои плочки за домино ще паднат. Винаги има и няколко, за които ти така и не си подозирал. Някой винаги ще натисне малко по-силно, отколкото си очаквал. Но все пак се радвам, че си се сетил и за другите деца и си завъртял колелото на тяхното освобождаване.