Орсън Кард - Сянката на Ендър

Не мога да го кажа на никого. Другите деца не бива да знаят. А ако учителите разберат, че съм прозрял истината, ще ме извадят от играта.

Затова трябва да се преструвам.

Не, трябва да убедя сам себе си, че не е вярно. Да забравя, че е истина. Това не е истина. Истината е онова, което ни казват те. Симулацията просто пренебрегва скоростта на светлината. Обучаваха ни на стари кораби, защото всички нови са заети и не могат да бъдат пожертвани. Ние се подготвяме да отблъснем нашествието на формиките, а не да нападнем тяхната звездна система. Това бе просто налудничав сън, чиста самозаблуда. Нищо не е по-бързо от светлината и затова информацията не може да бъде предавана по-бързо от скоростта на светлината.

Освен това, ако наистина сме изпратили нашественическа флота толкова отдавна, на тях не им трябват малки деца, за да я командват. Сигурно Мейзър Ракъм летеше с тази флотилия — нямаше как да са я изпратили без него. Мейзър Ракъм е още жив, запазен от релативистичните отклонения на пътуването със скорост, близка до светлинната. Може би за него са изминали само няколко години. Той е готов. Не им трябваме ние.

Бийн успокои дишането си. Пулсът му се забави. Не мога да си позволя да се унасям в подобни фантазии. Толкова ще ме е срам, ако някой разбере за тъпата теория, която измъдрих насън. Играта си е такава, каквато винаги е била.

По интеркома прозвуча сигналът за ставане. Бийн стана от леглото си — този път спеше на долния етаж — и се включи възможно най-нормално в бъбренето на Том Лудата глава и Горещата супа, докато Флай Моло мълчеше и се цупеше, както всяка сутрин, а Алей се молеше. Отиде в столовата и закуси както обикновено. Всичко беше нормално. Това, че не успя да накара червата си да се отпуснат по обичайното време, не означаваше нищо. Както и това, че коремът го боля цял ден, а на обяд леко му се гадеше. Това бе просто от недоспиване.

Към края на трите месеца на Ерос работата им със симулаторите се промени. Имаше кораби под пряк техен контрол, но и други, на които трябваше да дават команди гласно, освен че използваха ръчното управление.

— Като в истинска битка — каза началникът им.

— В една истинска битка — обади се Алей — ние ще знаем кои са подчинените ни офицери.

— Това би имало значение, ако разчитахте на тях да ви дават информация. А не е така. Цялата информация, която ви е нужна, се предава във вашия симулатор и излиза на екрана. Затова ще давате заповедите си освен чрез уредите и устно. Просто приемете, че ще ви се подчинят. Вашите учители ще следят заповедите ви, за да ви помогнат да се научите да ги давате ясно и незабавно. Освен това се налага да овладеете техниката на превключване от общ разговор помежду си към даване на заповеди на отделните кораби. Съвсем просто е, ще видите. Когато искате да разговаряте помежду си, обърнете главите си наляво или надясно — както ви е по-удобно. Но насочите ли лице право към екрана, гласът ви ще стига до кораба или ескадрилата, която сте избрали на таблото. За да се обърнете едновременно към всички командвани от вас кораби — главата право напред, а брадичката — ето така.

— А какво ще стане, ако вдигнем глави? — попита Шен.

Алей изпревари учителя с отговора:

— Тогава разговаряш с Бога.

След като смехът утихна, учителят каза:

— Почти си прав, Алей. Когато вдигнете брадичка, за да говорите, вие разговаряте със своя командир.

Неколцина се обадиха едновременно:

— С нашия командир?

— Не сте смятали, че обучаваме всички ви да станете едновременно главнокомандуващи, нали? Не, не. Засега ще назначим наслуки някой от вас за такъв командир, само за да се упражнявате. Да речем… този, дребният. Ти, Бийн.

— Аз ли трябва да съм командирът?

— Само за тренировките. Или той не е компетентен и останалите няма да му се подчинявате в битка?

Отговорите им звучаха презрително. Разбира се, че Бийн е компетентен — ще го последват.

— Но той не спечели нито една битка, когато командваше армия „Заек“! — обади се Флай Моло.

— Чудесно. Това означава, че всички ще се изправите срещу предизвикателството да превърнете този дребосък в победител въпреки самия него. Ако според вас това не е реалистична военна ситуация, не сте чели историята достатъчно внимателно.

Ето как Бийн се оказа командир на десет други деца от Военното училище. Разбира се, това го развесели, защото нито той, нито другите повярваха, че изборът е бил случаен. Те знаеха, че Бийн е по-добър на симулатора от всеки друг. Дори Петра го каза един ден след упражненията: