Исмаил Кадаре - Кьорферманът

— Например — прекъсна го Гьон, — на някого, по различни причини, най-често лични, може да му се сторят лоши очите на един, а добри на друг. Как се постъпва в такива случаи?

Джеладин продължаваше да слуша с усмивка, която едва сдържаше, бъдещия си щурей.

Прав си — каза той. — Но именно, за да се предотврати това, Централната комисия, както и нейните клонове, работят въз основа на едно окръжно разпореждане, в което са посочени до най-големи подробности всички особености, които трябва да притежават едни очи, за да бъдат окачествени като лоши. И това не се отнася само до външния им вид, което повечето от хората използуват. — Известно време той се смя на глас. — Ето аз например съм синеок и според лековерните се числя към съмнителните и не би трябвало да припаря до вратата, а камо ли да работя в Централната комисия.

Повечето от присъствуващите на масата поклатиха глава. Още в деня на обявяването на Кьорфермана, открито или скришом, бяха започнали помежду си да разглеждат до най-малки подробности особеностите на очите си и сега съвсем не бе необходимо да вдигат глави от чиниите, за да се убедят, че бъдещият им зет наистина има сини очи с тънки сиви нишки, които освен красота им придаваха и една хладна мъжка решителност.

— Та, не става дума само за външния вид — продължи той. — Това трябва да бъде съчетано и с други неща… Извинете ме, знам че тук съм сред свои хора, но въпреки всичко има някои служебни тайни, които ни е строго забранено да коментираме… Накратко, това, което исках да кажа е, че преди да се вземе решение да се обяви Хикс или Игрек за човек с лоши очи, всичко най-внимателно се проучва, дори ако се наложи, обвиненият за известно време може да бъде поставен под тайно наблюдение.

— Така ли? — учудено попита съпругата на Алекс.

Джеладин потвърди с глава.

— И въпреки всичко не съм убеден, че може да има някакъв прецизен начин, искам да кажа научен, по който да се определят злооките — намеси се Гьон.

Джеладин не му отговори и за известно време на масата настъпи мълчание, което потракването на приборите по порцелановите чинии, правеше още по-тягостно. Напразно погледът на Алекс Ура се впери с упрек в сина.

— Дори смятам, че истинската сила на Кьорфермана се състои именно в това — продължи Гьон.

— В кое? — попита годеникът.

Гьон не отвърна веднага. Може би за да избегне погледа на баща си, очите му блуждаеха над главите на останалите в посока на остъклената врата, която водеше към верандата.

— Несъмнено, Кьорферманът повече от който и да било друг декрет разтърси като земен трус цялата държава продължи Гьон. — И да се върна на това, за което ми беше думата, мисля, че ужасяващата му сила се крие именно в неговата мъглявост. Пред Кьорфермана у всеки се поражда съмнение спрямо другия и никой не може да се освободи от този гнет. Точно в това тотално настръхване от ужас, според мен, се състои неговата сила.

— Аз пък смятам, че силата на всеки велик декрет се състои единствено в неговата справедливост — отвърна Джеладин, без никакво раздразнение, а напротив, доста меко, нещо, което накара всички облекчено да си поемат дъх.

— Вярно ли е, че имало някакво анонимно писмо, което хвърляло подозрения спрямо братовчеда на Великия везир Мухтар паша? — обади се съпругата на Гьон, колкото да промени разговора.

Джеладин повдигна рамене.

— Не зная — отвърна, — възможно е да са само клюки.

— Така се пусна слух и миналата година за везира Басри — намеси се Гьон. — Отначало казаха, че са празни приказки, но после истината излезе на бял свят и везирът увисна на въжето.

— Случва се и това — намеси се Алекс Ура, този път твърдо решил да не позволи повече да си чешат езиците с подобни неща, докато обядват на масата.

Той открай време беше привърженик на непринуденото държание, присмиваше се на онези, които не разрешаваха жените да участвуват в разговор, както общо взето отхвърляше и всички фанатични обичаи на азиатците, но въпреки това, всяко нещо си имаше граници. Сякаш не бе достатъчен Гьон, та сега и жена му взе да досажда с въпросите си на бъдещия зет.

Отговорите на Джеладин ставаха все по-пестеливи и навярно отдавна би избухнал на масата, ако от време на време не чувствуваше гальовния поглед на Мария.

Не убягна и от вниманието на Алекс тоя жаден копнеж в очите на дъщеря му. Блясъкът им беше различен от онзи през първите дни след годежа, когато тя не скриваше, че харесва годеника си. Дори се различаваше и от погледа й по-късно, когато този блясък стана още по-дълбок, с някакъв загадъчен оттенък. Но сега беше нещо съвсем друго. В очите на дъщеря му имаше нещо ефирно, крехко и толкова лесно уязвимо, че бе започнал да избягва да кръстосва поглед с нея, тъй като му се струваше, че при подобно сблъскване ще причини болезненото рухване на всичко това.