Исмаил Кадаре - Кьорферманът

Тя повторно го запита с очи, но той се престори, че не забеляза погледа й или наистина беше толкова стъписан, та не му обърна внимание.

— Освен това, ние, макар и далечни, сме родственици с Кюприлиите, нали?

— Какво? — само дето не извика той, — с Кюприлиите ли? Естествено, но при подобни случаи това не е от значение.

Лицето му бавно се сбръчка, очите се присвиха, а ведно с това и гласът му стана по тих:

— В такива случаи е по-добре да не си род с никого.

Междувременно на външната врата се почука и след малко влезе годеникът й Джеладин. За разлика от останалите, лицето му беше толкова спокойно, че Алекс го погледа известно време навъсено, сякаш искаше да каже: „Абе ти на кой свят живееш? Още ли не си чул за Кьорфермана?“

Но много скоро, още преди да сложат масата за обяд, щяха да разберат, откъде идеше това спокойствие, да не кажем сдържана радост у него (може да не беше чак радост, но на фона на изписания ужас по лицата им, спокойствието му придобиваше израз на особено доволство). Те твърде скоро щяха да разберат повода за прекрасното настроение на бъдещия им зет. Той не само бе запознат, но знаеше и много повече от всички за декрета по простата причина, че преди два дни го бяха извикали от службата, за да му съобщят, че го назначават в Централната комисия, която щеше да се занимава с прилагането на Кьорфермана.

Думите на годеника изведнъж промениха атмосферата в дома. Някакво чувство на облекчение, смесено е възхищение към бъдещия зет, на когото бяха възложили една толкова деликатна работа, но това не бе главното, най-важното, което породи чувството на облекчение беше мисълта, макар все още смътна, че сега, когато имат свой човек там, в самия център, в бърлогата на злото, то от само себе си ще стои далеч от тях.

Освен в очите на Мария, възхищението се долавяше ясно в погледа на майка й, на снахата, дори и в очите на брат й, който бог знае защо се държеше някак студено с годеника на сестра си.

Джеладин, признателен за благоразположението им, стана още по-мил с всички. Някакво сдържано опиянение завладя масата, а далечният тътнеж на тъпана им се струваше като от друг свят.

Само по лицето на Алекс от време на време преминаваше някаква мрачна сянка. Той така изпитателно гледаше годеника, сякаш се мъчеше да проникне през кожата му чак до костите. И именно след един от тези погледи, сложил ръка върху ръката на Джеладин, заговори:

— Вярвам, че ти там ще останеш чист…

— Какво? — запита годеникът, като внимателно издърпа ръката си. — Какво искаш да кажеш с това?

Лицето му изведнъж придоби студено, въпросително изражение.

— Нищо, нищо — засмя се Алекс и го потупа по раменете. — Нищо, синко. — Може би ще поговорим някой друг път.

Веднага се долови, че Алекс съжаляваше за това, което каза и през останалото време от обяда се чувствуваше усилието му да заличи недоразумението. Атмосферата отново възвърна предишната си веселост и навярно разсейването на вниманието стана причина след приключването на обяда, Мария, заедно с годеника си, вместо да се запътят към верандата, където си бяха извоювали правото и имаха навика да седят и необезпокоявани да бъбрят, мълчаливо да изкачат стълбите, които водеха към нейната стая.

Дали наистина не забелязаха или се престориха, че не са ги видели, трудно можеше да се отгатне. Майката и снахата, заети с раздигането на масата може и да не са обърнали внимание. Брат й, веднага се прибра в стаята си, но бащата… Може би и той не ги бе видял или най-вероятно, признателен на годеника за добрите новини след тези изтощителни часове на потиснатост през последните дни и още повече, за да не създаде второ спречкване помежду им, беше извърнал глава встрани и се бе престорил, че не ги е забелязал. В края на краищата след месец и половина ще се оженят.

Отдалеч продължаваше да се чува тъпана на глашатая, придавайки на всичко нови измерения… Под този сподавен тътнеж, горе в стаята си Мария, без никакво съпротивление след първите целувки, бе позволила на годеника си да я разсъблече и да прави каквото пожелае с потръпващото й тяло. Всичко стана мълчаливо, в някакъв припрян миг, в който се бяха преплели болката и парещата наслада, вземайки връх ту едната, ту другата. Но болката в никакъв случай не й се стори толкова нетърпима, колкото и бе разказвала жената на брат й, докато насладата напротив беше много по-голяма.

Седмица по-късно, когато всичко се повтори (бяха се договорили той да дойде тайно, когато родителите й ще отидат на едно погребение), с изчезването на болката, удоволствието бе преминало в приказна наслада.