Исмаил Кадаре - Кьорферманът

Преди две седмици след подобен на днешния обяд му се стори, че чу стъпките им по стълбите, които водеха към нейната стая. За миг застина на място, но не се осмели да извърне глава, като човек, който гледа да избегне сянката на призрак… Денят на сватбата не бе далеч и сега той беше още по-доволен от преди за това сватосване. В трудни времена от само себе си се поражда желанието да се затвори човек между четирите стени в къщи, край огнището с близките си, когато навън бушува сухият вятър на безпокойство и несигурност. А и работата, с която се занимаваше неговият зет бе един ценен извор на информация направо от гнездото на мистерията, точно по времето, когато колкото повече се изостряше човешкото любопитство, толкова по-опасно бе да се говори… Лекомисленият му син и снахата не можеха да оценят това и само търсеха повод да дразнят госта. Но той щеше да въведе ред на тази разюздана трапеза. И то веднага, още сега, напътствувайки докрай разговора.

— Скоро ли ще започне прилагането на декрета?

Алекс Ура не повярва на ушите си от учудване, че той бе произнесъл тия думи. Бе отворил уста с намерението да каже нещо весело, колкото се може по-далечно от декрета, та атмосферата на масата напълно да се промени, а устата му несъзнателно изрече съвсем друго. Дотам ли оглупя, че стана като жените — си каза, — не можеш да контролираш дори езика си.

— Прилагането ли? — попита годеникът учудено с едно раздвижване на раменете. — Надявам се, че скоро. Даже много скоро — добави след малко. — Навярно още тази седмица.

— Така ли? — обадиха се няколко гласа едновременно.

— Вярно ли е, че и ослепяването ще става по различни начини? — попита съпругата на Гьон. — Говори се, че по един начин ще се постъпва с аристократите, а по съвсем друг с простолюдието.

— Напълно логично е да има разграничения — намеси се Гьон. — Както във всичко.

— Разправят за някакво ослепяване чрез слънцето — продължи снахата. — За пръв път чувам такова нещо. Сигурно е някакъв нов начин, или не?

Алекс Ура бе готов да се намеси, но за негово учудване годеникът развеселен се усмихна.

— Това съвсем не е нещо ново — отвърна, — напротив, може би е един от най-старите начини.

Той започна да разказва за някакви пустеещи плажове, за нещо като хотели или луксозни вили край морето, където обречените щели да прекарат спокойно последните си дни на светлина. И в някоя от тези утрини, когато слънцето е по-силно от обикновено, ще ги сложат да седнат срещу слънцето и там за няколко минути…

— Чиста работа, няма какво да се каже — обади се Гьон. — Нито кръв, нито нажежени железа или бог знай там какви други варварщини.

— На мене ми се струва, че този начин е по-болезнен — възрази съпругата му. — Да си сред блясъка на слънцето и морето и изведнъж да ги загубиш завинаги от погледа си.

— Да не би да ти харесва повече другия начин, да те натикат в някакви катакомби за три месеца с превързани очи? — запита я Гьон.

— Навярно е по-добре — отвърна тя. — Човек има време да размисли за много неща сред тъмнината.

— О, не — възрази й Гьон. — Това е истинско мъчение… Главата ти може да се пръсне от мисли.

— За бога, я оставете този разговор — обади се майката. — Няма ли нещо по-забавно, за което да приказвате?

Тя сложи подноса със сладкиша на масата, като ги покани да си вземат колкото искат.

— Какво ли не приказват хората — обади се Гьон замислен. — Някои разправят, че цялото това преследване на лошите очи не е нищо друго, освен една безсмислена глупост, в която не вярват дори и тези, които сами я раздухват.

— Какви са тия приказки? — намеси се Алекс. — Ти с ума ли си?

— Не го казвам аз, тате — отвърна Гьон. — Така говорят хората. Разправят, че всичко това се прави с цел да се откъсне вниманието от икономическите затруднения, в които е изпаднала страната.

— Стига! — прекъсна го Алекс. — Не ти позволявам да говориш така!

— Но не аз го казвам, тате.

— Вина имаш, че си надал ухо на подобни приказки — отвърна Алекс с разтреперан от гняв глас.

Лицето на годеника бе застинало неподвижно.

В петък още на разсъмване отново заудряха тъпаните, за да известят, че прилагането на Кьорфермана е започнало.

Изплашени, с разчорлени коси и подпухнали от внезапното стряскане насред съня очи, през летвите на затворените жалузи, хората се мъчеха да разберат думите на глашатая. Какво разправя, какво разправя, питаха се със сподавен глас помежду си. Млъкни, че да чуем! Струва ми се, че изрежда имена…