Исмаил Кадаре - Кьорферманът

Слепците започнаха да се стичат от всички страни към манежа с нестихващо потропване на тояжки и налъми като предизвикаха такъв хаос, че стражите бяха принудени за дълго да преустановят движението в околните райони.

Въпреки че бяха дошли десетки служители да посрещат и упътват поканените, влизането в обширното помещение и особено заемането на местата по масите, се превърна в истинско стълпотворение. Някои несъзнателно бутаха столовете, други не знаеха къде да оставят гуслите, които бог знае защо бяха взели със себе си, докато мнозина, търсейки с ръце яденето, целите се оплескваха, или без да искат разливаха чиниите.

Разправяха, че сред слепците, в окъсани дрехи и налъми, видели как се блъска да заеме място на една от масите и бившия велик везир.

На обяда в един отделен кът, присъствуваха и редица висши служители от Двора, правителството и седалището на шейх-юл-исляма. Бяха поканени също така журналисти и дипломати от чуждестранните посолства.

Един от висшите служители взе да произнася слово, но тъй като повечето от слепците бяха започнали междувременно да ядат, по-голямата част от речта му така и не се чу сред оглушителния шум на лъжиците. Въпреки това най-същественото в него, за необходимостта да се жертвуваш в името на общия интерес, и особено посланието на султана, който се обръщаше към всички да забравят случилото се, като останат и занапред предани поданици на държавата, се разбра.

Развеселени от вкусната гозба, особено след халвата с орехи, макар и примесена с мазнината на ястието, мнозина от слепците взеха гуслите и започнаха да свирят.

Висшите служители, журналистите и чуждестранните дипломати от своите маси, мълчаливо следяха с очи гощавката.

— Във всяко зло има и по нещо добро. Мисля, че и у вас е познат този израз — обърна се германският консул към своя френски колега.

— Mais, oui, certenement 2 2 Да, разбира се. (фр.) — Б.пр. — отвърна другият.

— Този декрет, с това ужасно и непреводимо име, освен злините, които се виждат сега, от друга страна допринесе за развитието на устното творчество, в което според моите проучвания, се чувствуваше известен упадък напоследък в османската държава.

— Ах, така ли? — възкликна французинът, поглеждайки го учудено. После си спомни, че много отдавна онзи му бе казал, че се занимава с изследване на народната поезия, затова може би думите му се сториха на французина повече странни, отколкото цинични.

— За да се убедите, достатъчно е да хвърлите поглед към тази зала — отвърна другият.

— Ах, oui — каза французинът, без да откъсва очи от средата на помещението, където гълчавата на слепците бе достигнала своя апогей.

© 1991 Исмаил Кадаре

© 1992 Марина Маринова, превод от албански

Ismail Kadare

Enderr Mashtruese, 1991

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2009 г.

Издание:

Исмаил Кадаре. Кьорферманът

Албанска, първо издание

Редактор: Екатерина Томова

Технически редактор: Димитър Бежански

Издание на Кооперация „Мини Мод“, Пловдив

Библиотека „Модерен свят“, София, 1992

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12174]

Последна редакция: 2009-06-19 19:43:44

Ура (алб.) — кюприя (тур.) — мост. — Б.пр.

Да, разбира се. (фр.) — Б.пр.