Исмаил Кадаре - Кьорферманът

Имената на първите доброволци, с най-големи подробности, станаха известни на следващия ден. С едри букви, непосредствено след съобщението, че е започнало прилагането на Кьорфермана, вестниците изреждаха имената на онези, които първи са се представили в кьорофисите, паричното обезщетение, което се дава на всеки, както и отпускането на специална доживотна пенсия.

Редица вестници бяха публикували и изявленията на някакъв си Абдурахим, писар от столицата, в които между другото той казваше: „Пожертвувах на драго сърце очите си. Освен удоволствието, което изпитах, че мога да направя нещо за благото на държавата, благодарен съм на Кьорфермана, че ме избави от угризенията на съвестта, които ми причиняваше мисълта, че очите ми са извор на злини“.

Освен списъка с имената, вестниците не съобщаваха никакви подробности за точния брой на лицата, нито къде се намираха, или по какъв начин е станало обезочаването (израз, който от няколко дни бе заменил в печата думата ослепяване).

Някои разправяха, че били стотици, други твърдяха, че са хиляди, които държали изолирани в някакви необятни поля.

Междувременно, наред с празничната суетня, продължаваше открито или тихомълком ловът на злооките, за които бе доказано, че са такива, но засега се бяха изплъзнали от зорките очи на тълпата или пък се издирваха ония, гдето след разобличаването им бяха успели да избягат. Имаше и такива, които щом научеха, че някой е направил донос срещу тях или смятаха, че такъв може да бъде изпратен, веднага се укриваха и измъчвани от мания за преследване се разкъсваха от съмнения, които направо ги съсипваха.

Във вторник глашатаите повторно подканиха злооките сами да се представят, защото това е за тяхно добро. „Пророкът е казал, че не е грях ако си се родил с лоши очи“ — деряха гърла те. — „Грях е да скриваш това“.

Из хрониките си вестниците започнаха да поместват различни случаи, свързани със злооките. Някой си Селим бил хванат на местопрестъплението. Скрит зад един храст, втренчил поглед в строящия се мост, чрез лошите си очи искал да разруши единия от сводовете му. Веднага го завързали и на място бил ослепен от зидарите и случайните минувачи. Вестникът не пишеше кой от начините е използуван, но се предполагаше, че е един от трите, които сега се наричаха „трите жестокости“, ако не и по друг, измислен на часа, още по-ужасен от горните три.

Но докато в печата отзвукът за Кьорфермана ту се долавяше по-силно, ту затихваше, то в кьорофисите цареше постоянно оживление. Доброволните куриери пристигаха с бележки, съобщения и нови указания и още преди да си поемат дъх, пак тръгваха нанякъде с развеселени лица, ала понякога и с твърде сериозно изражение, за да придадат необходимата тежест на онова, което вършеха.

Издирването на злооките беше в разгара си. Кьорофисите се надпреварваха помежду си кой ще открие повече хора с лоши очи и понякога, когато работите в даден кьорофис не вървяха както трябва, служителите им, докато седяха вечер късно под светлината на газените лампи с отчаяни и изплашени лица, се сещаха за хора от техния квартал или улица, които може би имаха лоши очи, но се бяха изплъзнали от вниманието им.

Понякога в кьорофисите светеше и до полунощ, а хората от съседните къщи, които не можеха да заспят, докато не угаснат светлините там, роптаеха помежду си: „За какъв дявол стоят толкова до късно? Кой знае какви злини още ни готвят, господ да ги убие!“

Междувременно продължаваха и заплахите спрямо онези, които осъждаха славния Кьорферман, нещо, което съвсем не попречи на хората да го плюят още повече. Ругаеха го, подиграваха се, използувайки името му, наричаха го Декрета на мрака, Слепия декрет или Черния ферман. Същото ставаше и с разпространяването на слуховете, борбата срещу които не правеше нищо друго, а само още повече ги раздухваше. От ден на ден те ставаха толкова ужасяващи, че месата ти да настръхнат. Ето през последните дни плъзна и мълвата за Великия везир. Говореше се, че и спрямо него, дясната ръка на владетеля, имало подозрения, че е с лоши очи. Едно анонимно писмо се бе осмелило да го оклевети. В този особен вид ужас, в който се преплиташе и страх, и любопитство, и някакво радостно опиянение (ето, и големците могат да пострадат като простосмъртните), хората не преставаха да коментират тази последна новина. Как е възможно да се подозира Великия везир… Защо се учудваш, да не би за първи път да се случва…

Дори дочух и нещо друго, хъм, говори се, че цялата тая врява, дето се вдига за лошите очи, цели само едно — свалянето на Великия везир… Извинявай, но това, което казваш е пълна безсмислица. Ако беше така, ако султанът наистина искаше да премахне Великия везир, кой би могъл да му попречи? Малко ли велики везири са замръквали с глави и осъмвали без глава? Ех, това е било някога, но днес нещата са съвсем други. Държавните дела не се вършат само със сеч, както преди. Сега е необходим такт. Освен това не забравяй, че Великият везир е поставен на този пост по настояване на клана на Кюприлиите. Вярвам знаеш, че те не се шегуват. За да свалиш от пост някой техен човек, трябва да подготвиш общественото мнение и вътре, и извън страната, защото външният свят също приказва…