Исмаил Кадаре - Кьорферманът

След това Мария изведнъж бе разбрала, че няма какво повече да научи от снаха си за тайните на съпружеския живот. С трескаво нетърпение тя очакваше пристигането на годеника си, но през тази седмица той се бе мярнал само два пъти (работата в ужасната комисия поглъщаше цялото му време) и не им се отдаде възможност да се видят насаме.

Тя чакаше да дойде неделя, когато той, както обикновено, щеше да бъде на обяд у тях, с предчувствието, че прекрасното чудо ще се повтори. Набързо свърши сутрешната домакинска работа заедно със снаха си и когато последната очакваше, че ще се отдръпнат в някой ъгъл да си побъбрят, както правеха преди, Мария в желанието си да се затвори в стаята с мисълта за предстоящите сладострастни мигове, каза, че я боли глава и се качи горе.

Известно време се повъртя безцелно из стаята, погледа към улицата, откъдето той трябваше да дойде, докато накрая очите и се спряха на сандъка с чеиза. Там сред многобройните дрехи, чаршафи и различни бродирани неща, приготвяни години наред, имаше и дузина копринени гащи и комбинезони, леки, с цвят на матово стъкло… О, господи, как не й беше минало През ум да му поднесе една изненада?

Преди време, когато се случеше да види долните дрехи на снаха си, проснати върху дървените пръчки на сушилника край мангала, пред очите й притъмняваше от смущение. И това чувство изпитваше особено след първите изповеди на снахата. Тези долни дрехи, на вид толкова леки и изящни, изглежда бяха по-близо от всичко друго до любовния акт и жадното сливане на телата, че на нея и се струваха изпълнени с мистерия. И още по-загадъчни изглеждаха те, сравнени с нейните, които студени и равнодушни, лежаха надиплени в сандъка с чеиза, като в саркофаг, очакващи да оживеят…

С бавни стъпки тя приближи сандъка, отвори го и след като погледа известно време, започна внимателно да бърка в подредените и чисти дрехи.

Ето къде лежаха нагънати, непокътнати, ледени… Сега тя щеше да ги облече едно след друго, щеше да ги кръсти, да ги освети, да ги изпълни с топлина, аромат, с петната от семенна течност и със стоновете на любовта.

Бързо се съблече и като в треска започна да ги пробва пред огледалото. Искаше да избере най-красивите за този ден. Небесносините, не, може би тези с цвета на гълъбова шия.

Моделът бе с къси, но широки крачоли, така, че и при най-малкото движение позволяваха да се видят част от прелестите й. Мария седна на килима с полуразтворени крака пред огледалото. Сред коприната наистина прозираха наполовина срамните устни и тя преглътна слюнката, предизвикана от облялата я вълна на желанието. Мислите й бяха някак разпокъсани, сякаш идваха от неизвестна далечина. Оттук се влизаше в нейното тяло… И това място трябваше да е красиво, с тези дантели като бадемов цвят по краищата, както са окичени гостоприемните порти със саксии цветя… Снаха й веднъж й бе разказала, че и сексът у жените е различен, както са различни и лицата им… Мария бе сигурна, че е надарена с красота и ако беше така, тогава е грехота годеникът й да не види нейните прелести…

Тя стана, свали гащите, за да пробва други, но й се стори, че чу леко изскърцване. Извърна ужасена глава, ала резето на вратата бе спуснато и тя на часа се успокои.

Пробва повечето от бельото, но накрая пак се върна на онези гащи с цвят на гълъбова шия. Сложи тях, после се облече и седна замислена на миндера. И при най-лекото й движение, коприната приятно напомняше за своето присъствие.

Тя се опита да откъсне мисълта си от това, да съсредоточи вниманието си към движението по улицата, но не беше по силите й. Съвсем ясно съзнаваше, че ако след обяда не се качи с годеника си в стаята, мъчението за нея щеше да бъде непреодолимо.

Обядът, както обикновено в неделен ден, беше сервиран на голямата елипсовидна маса в гостната. Джеладин дойде няколко минути след дванадесет, облечен в костюм европейски модел, каквито носеха в последно време повечето от младите мъже в столицата.

— Как вървят работите? — попита Алекс Ура, след като всички седнаха на масата.

Годеникът се усмихна неопределено.

— Добре… Доста добре.

Необходимо бе известно време за Откъслечни фрази, за различни дребни неща, докато накрая се поведе разговор за онова, което всички очакваха с нетърпение през цялата седмица, за Кьорфермана.

— Има ли много донесения? — попита синът на Алекс, Гьон. — Да си призная, това ми се струва малко трудна работа, да не кажа невероятна.

— Зависи — отвърна годеникът. — В смисъл…