Исмаил Кадаре - Кьорферманът

Никой, освен слепите, не бе сигурен, че може да се окаже извън обсега на декрета и както много скоро всички разбраха, именно в това се състоеше могъщата сила на Кьорфермана.

Но докато част от хората смятаха, че със засмени лица и присмехулни коментари, могат да пропъдят злото от себе си, много други тихомълком започнаха да странят от живота, да не ходят дори по улиците и кафенетата, с надеждата, че по този начин ще бъдат забравени. Затворени по домовете си, често изпънати в леглата, завити презглава, те се мъчеха да си припомнят личните си врагове или онези, които искаха да ги изместят в службата и можеха да се възползуват от създалото се положение, за да ги оклеветят. Някои, с цел да предотвратят злото, първи написаха доноси с надеждата, че ако не осуетят своевременно евентуалните си врагове, поне да неутрализират клеветите им.

Междувременно, докато продължаваха приказките, шушуканията и коментарите около новия декрет, наред с действията, които с положителност бяха предприети, но се пазеха в тайна, като постъпването на донесенията, или изготвянето въз основа на тях първи списъци със съмнителни лица, бе сформирана Централната комисия, която щеше да ръководи кампанията с многобройни клонове по четирите краища на империята. Непосредствено след това се откриха някакви странни учреждения с още по-необикновено наименование кьорофис , образувано от съчетанието на османската дума „кьор“ с „офис“, взета бог знае откъде, от проклетите езици на французите или англичаните.

Хората се тълпяха пред току-що окачените табели и въпреки че мнозина от тях под думата кьорофис , прочетоха написаното със ситни букви на турски „Служба за ослепяване“, минувачите почти без изключение задаваха въпроса: „Какви са тия служби? Какво ще правят в тях?“

Какво ще правят в тях ли? Та то се знае. В кой свят живееш, не чу ли за новия ферман, който току-що обяви нашият велик султан? Да му дари всевишният дълъг живот…

Но това, с което щяха да се занимават кьорофисите, не стана изведнъж ясно. Мнозина смятаха, че те просто ще събират донесенията, за да ги изпратят след това по-горе на други, но когато видяха да поставят в помещенията нещо като железни легла отстрани с ремъци, подобни на операционните маси в болниците, не бе трудно да се досетят, че изваждането на очите ще се извършва именно тук. С течение на времето и особено когато кампанията стигна своя връх, стана съвсем ясно какво представлява всъщност кьорофисът и какво ще правят в него. Освен това всеки поданик, независимо че адресите на комисиите бяха разлепени навсякъде, ако желае, можеше да предаде донесенията си и в кьорофисите. И наистина в нито един от тях не липсваше желязното легло за ослепяване (кьорпостелята). Но леглата бяха по-скоро символични. Всъщност ослепяването се извършваше на друго място, докато тук в много редки случаи, когато трябваше да се даде урок за назидание на квартала или близката улица.

Както показа времето кьорофисите служеха повече за друго, отколкото за приемане на доноси или за ослепяване. Те, за разлика от това, което в началото се мислеше, колкото мрачни и зловещи да бяха като името си, се превърнаха в места, изпълнени с оживление. Хората се отбиваха в тях да научат новини за кампанията, да си изяснят различните точки на декрета, да чуят допълнителните разпоредби на Централната комисия, или да разменят последните коментари, свързани с лицето Хикс, което след продължителни колебания, накрая доброволно се явило да му извадят очите, сипейки хвалебствия за върховния владетел и прочие.

Имаше хора, на които им бе приятно да прекарат част от времето си в кьорофиса, дори някои идваха с чашата кафе от близкото кафене, за да го изпият там, други, обикновено по-младите, доброволно служеха за куриери, като разнасяха пликове с писма или разпореждания бог знае къде, а на трети, често най-ревностните привърженици на декрета, им доставяше удоволствие да говорят дълго със звучен глас и разпалени очи за доброто, което ще донесе Кьорферманът, след като светът, очистен най-сетне от злооките, ще стане по-съвършен и по-красив.

Тази някак празнична атмосфера от време на време внезапно се нарушаваше от шумното нахлуване на тълпи хора, които възбудени и запъхтени, влачеха някой злоок, хванат на местопрестъплението, или друг опълчил, се открито срещу султанския декрет.

Въпреки всичко, макар кьорофисите да бяха опровергали мрачната си слава и да наподобяваха повече на най-обикновени публични места, веднага се долавяше, че приложението на Кьорфермана нямаше да бъде толкова лесно. В една от разпоредбите си Централната комисия бе посочила ясно петте начина за ослепяване: византийско-венецианският (чрез едно желязо с две игли), тибетският (посредством притискане на стомаха с камъни, докато очите изскочат от орбитите), местният начин (изгаряне с киселина), римско-картагенският (ослепяване със силна светлина) и европейският (с продължителна тъмнина).