Исмаил Кадаре - Кьорферманът

Невероятно бързо, още през първата седмица след обявяването на Кьорфермана, станаха известни някои подробности при обсъждането на проектодекрета в правителството, където както винаги се бяха сблъскали жестоко клана на Кюприлиите с този на шейх-юл-исляма. Кюприлиите, без да се осмелят открито да се противопоставят на декрета, настоявали за по-меки мерки спрямо злооките, като отстраняване от служебните им постове, забрана да се появяват на публични места, домашен арест и най-много интерниране или изолиране на определено място, както се постъпва със заразно болните. Шейх-юл-ислямът и привържениците му пък настоявали за традиционните древни наказания, докато султанът, след като изслушал търпеливо и двете Страни, без да оправдава нито едната, нито другата, сметнал, че и двете поотделно имат право. Кьорферманът съдържаше компромис, така, че цялото недоволство на онези, които се бяха обявили срещу варварските наказания, се стоварваше върху клана на шейх-юл-исляма и обратно, омразата на фанатиците се изливаше върху Кюприлиите. Самият султан оставаше извън този водовъртеж, но изпитваше еднакво възхищение към двете страни, онова особено възхищение, примесено с чувство на съжаление, произтичащо от факта, че освен другите големи дела, върховният владетел трябва да се занимава и с безкрайните разпри между враждуващите кланове.

Още преди разгласяването му в печата и от глашатаите, в определени столични кръгове вече се знаеха главните точки на декрета. Съдържанието на Кьорфермана бе горе-долу следното:

Поради зачестилите напоследък случаи на урочасвания от лоши очи, в резултат на което тази злоокост (думата бе взета от някакъв стар речник от шестнадесети век) има опасност да прерасне в истинска епидемия, държавата, с оглед да защити своите интереси, както и тези на поданиците си от застрашаващата ги беда, е принудена да вземе редица мерки.

Хората с лоши очи не се наказват със смърт както някога, а само им се отнема възможността да пакостят. И това ще стане с премахване оръдието на злините, което в случая са лошите им очи.

По такъв начин се узаконяваше с декрет ослепяването на всички онези, за които се докажеше, че имат лоши очи.

Този акт, тоест ослепяването, ще се извършва срещу парично обезщетение от страна на държавата, което ще бъде по-голямо за онези, които доброволно се представят, и по-малко за останалите.

Ще се извърши обезочаване (думата се употребяваше за първи път в официален документ), значи щяха насилствено да се вадят очи, дори и без възнаграждение, на всички онези, които по различни начини ще се опитат да избегнат ослепяването като се укрият или противопоставят.

Отправяше се призив към поданиците на вековната османска империя да разобличават открито или чрез анонимни писма хора с лоши очи, като посочат в края на донесението цялото име както и точния домашен или служебен адрес на подозрителните. Това разобличаване се отнасяше както до обикновените хора, така и за висшите служители, независимо от отговорните постове, които заемаха в държавата йерархия.

Последната фраза накара очите на много хора да застинат за миг, сякаш търсят невидима точка в пространството.

Понеже продължаваха едновременно да се използуват и двата начина за информация — старият, посредством глашатаите, и новият, чрез вестниците, имаше декрети, които правеха по-силно впечатление, когато ги чуеш с ушите си, както и такива, чиято тежест вестникът предаваше по-добре, това естествено зависеше от характера на декрета, и от факта кого засяга — широките неграмотни маси или елита.

Кьорферманът, и в двата начина на оповестяването му, изведнъж се стори на всички ужасяващ. На пръв поглед сякаш можеше да се възприеме от мозъка, чрез двете сетива едновременно — очите и ушите. Навярно така се обясняваше фактът, че тези, които го бяха чули най-напред от глашатаите, побързаха да си купят вестник, за да го видят и написано, и обратно, онези, които отначало го бяха прочели в печата, оставяха вестниците на масата в кафенето или на скамейката в градината и бързо се отправяха към някой кръстопът, където се очакваше да мине глашатаят.

Нещо познато, но някак позабравено през последните години, започна да кръжи из въздуха — страхът. Това беше особен вид страх съвсем различен от онзи, който пораждат болестите, крадците, привиденията или смъртта — страхът от държавата. Леден, ненасочен към конкретно лице, без определени размери, с една огромна необхватна празнота, която въпреки това ден след ден и час след час, изпълваше всичко, поглъщаща с механизма си стотици хиляди хора. Същото се бе случило и преди шест години, когато се развихри кампанията срещу забранените секти, успели да надигнат глава. И много по-отдавна, преди петнадесет години, при разкриването на големия заговор, който привидно изглеждаше свързан само с тесен кръг висши служители, но постепенно злото рефлектира и върху хиляди семейства.