Крум Велков - Водител

Сега навсякъде из улиците, в палатите и хижите на града шумеше Възбуждението от влизането на Бърдоква. За късо време, още през същия ден, казармите, кулите, стражевите помещения и постове приеха смяната на новата народна войска. По кръчмите над Янтра и виадуците над нея, във франкекия, европейския и другите населени придатъци на Търново забръмча глъчта и песните на разпуснатите дружини, ознаменуващи с веселие своята най-голяма и върховна победа. Отвсякъде бликаше възбудата на самочувствието и радостта. Бързи пратеници на Лаконас бяха догонили дружините пред самите врати на града с новината, че и той, леко отхвърлил византийските отреди от Родопа, се готвеше за връщане с цялата си войска по пресните дири на Бърдоква към Търново. Но Бърдоква очакваше още изненади оттам и затова отговори на Лаконас да не бърза.

Деморализираното и бито опълчение на болярите Тертер и Смил, куманските наемници на Тих и войниците по професия бързо се нареждаха и приютяваха под бунтовното знаме на новите господари на българската земя.

А за Бърдоква действителността на събитията и животът му започваха да текат вече като причудлив сън. Той усещаше, че губи връзката с преживените дни на миналото, препълнени с напрежение, и трудностите на борбата, със съмненията и надеждите, в които беше изчерпал сякаш всичката мощ на своя дух. И ето че сега изведнъж той като че заспиваше, подмамен от умората и щастливите съновидения, с които го посрещаше в Търново вярната му съдба. Не можеше да бъде и другояче, когато един овчар ставаше цар. Ако някога старецът Вукол, развълнуван от суеверието си и чудноватия сън на своя син, го беше отвел в скита на отца Данила, за да узнае какво му приготвяше орисницата, какво оставаше сега за сина, когато този сън оживяваше, ставаше истина! Ласките на съдбата смущават човешкото сърце също както и ударите. Целият къс път на Бърдоква из Търново, народната почит и радост и късните зимни цветя, който поръсваха гърдите и пътя му; скърцането на тежките вериги, които спуснаха пред него подвижния мост за Царевец; тремовете на палата, където, изправена във всичката си богинска хубост, го причака най-прекрасната вдовица на света като свой завоевател и господар — всичко това го заставяше да пребледнее от вълнение за пръв път след толкова битки и опасности в своя бурен живот. Цялото Търново разбра, че суровият и необуздан победител влезна в палата утихнал и победен. Богатите и царедворските хълмове отдъхнаха, поуспокоени от нещо. Вместо нова буря над града се разля тишина.

Едва когато остана сам в работната стая на самодържците в палата, Бърдоква като че се пробуди и дойде на себе си. Притиснат от тежкия и внушителен разкош на обстановката, първото нещо, което срещна вниманието му там, бяха застиналите погледи на неколцина мъртви царе, оживели в багрите на фреските по стените на малката зала. Той любопитно ги изреди и грижливо потърси нещо между тия студени образи на миналото и величието. Макар и мъртво, това величие продължаваше още да блещука в безсмъртните бои и линии на венецианския художник, който ги беше пресъздал като скъп гост и любимец на Константин Тих. Бърдоква ги отмина бавно с погледа си. Той се обърна и неволно спря пред голямото, почти колкото неговия ръст, масивно ониксово огледало и трепна. Никога досега той не беше виждал своя двойник с такава поразителна живост и подробности. Досега той се познаваше само от мътните отражения на тихата речна или дъждовна вода на локвите, наведен над тях, за да се напие, без да беше предполагал, че има такива чудеса по света, пред които човек вижда не само себе си, но сякаш и цялата си душа. Бърдоква се изгледа със съсредоточено любопитство. Той се проучваше. Млад, мъжествен и мургав, върху него стоеше още наслоеният прах на похода. Овехтялата му стара Ивайлова шапка, мръсна и съдрана от времето и боевете, кожената му дреха, калните мешинени ботуши и цялата му външност на оръфан войник съвсем се губеше в резкия контраст не само с царствената обстановка, сред която се беше изправил, но и със самия него. Редом до своя двойник в огледалото той видя през рамото си студения и намръщен образ на гръкоубиеца Калоян от насрещната фреска. С тежък боен шлем, метална ризница, изпъстрена със скъпи цветни камъни, плътни панталони походни ботуши, той беше изтеглил живо от ножницата си своя меч, като че ли ей сега щеше да заповяда нов страхотен поход към Варна, Солун или Ниш. Царят също гледаше най-новия гост на палата. Бърдоква повдигна леко вежди от това съпоставяне между живите и мъртвите, почеса се по тила замислено и обърна глава. Някой предпазливо и тихо се подкашля край него. Без да усети кога и как е влязъа в стаята, той видя срещу себе си, свита в раболепен поклон, изящната фигура на дворцовия протокелиот.