Жул Верн - Жангада (800 левги по Амазонка)

— Хм! — измънка съдията Жарикес, като помисли. — Да се занимавам с всеки абзац поотделно, значи да си губя напразно скъпоценното време. Обратно, трябва да избера само един абзац — такъв, който да представлява най-голям интерес. А кой отговаря на това условие, ако не последният, в който непременно трябва да се резюмира цялата история? Тук могат да ме насочат собствените имена, между другото името Жоам Дакоста и ако то се споменава някъде в този документ, очевидно трябва да е и в последния, абзац.

Съдията разсъждаваше логично. Очевидно той имаше право, като искаше да съсредоточи всичките си сили като криптолог върху последния абзац.

А ето този абзац — необходимо е да то поставим отново пред очите на читателя, за да види как един аналитик щеше да използува способностите си, за да открие истината:

„Phyjslyddqfdzxgasgzzqqehxgkfndrxujugiocytdxvksbxhhuypohdvyrymhuhpuydkjox

phetozsletnpmvffovpdpajxhyynojyggaymeqynfuqlnmvlyfgsuzmqiztlbqgyugsqeubvn

rcredgruzblrmxyuhqhpzdrrgcrohepqxufivvrplphonthvddqfhqsntzhhhnfepmqkyuuex

ktogzgkyuumfvijdqdpzjqsykrplxhxqrymvklohhhotozvdksppsuvjhd.“

На първо време съдията Жарикес забеляза, че редовете на документа не бяха разделени на думи, нито дори на изречения, и липсваха препинателни знаци. Това обстоятелство неизбежно щеше да затрудни още повече разчитането.

— Да видим все пак — рече си той — дали някои групи от букви не биха могли да образуват думи — имам пред вид буквосъчетания, в които съотношението между гласните и съгласните е такова, че могат да се произнесат… Най-напред, още в началото, виждам phy… по-нататък — gas… Охо — ujugi!… Не беше ли това африкански град на бреговете на Танганайка? Но какво търси тук този град?… Ето по-нататък — ypo . Дали не е гръцка дума? После — rym… puy… jor … phetoz… juggay… suz… gruz… А преди това — red… let … Гледай ти, две английски думи… След това — ohe… syk … Аха, още веднъж rym … после — oto !…

Съдията Жарикес остави листа и няколко минути се отдаде на размишления.

— Всички думи, които забелязвам при това бегло четене, са чудновати! — си рече той. — Всъщност не може да се разбере произходът им. Едни изглеждат гръцки, други — холандски, трети имат вид на английски, четвърти пък на нищо не приличат — а да не говорим за групите съгласни, които човек изобщо не е в състояние да произнесе! Явно няма да бъде лесно да се намери ключът на тази криптограма!

Пръстите на съдията забарабаниха по бюрото нещо като „утринна заря“, сякаш искаше да събуди заспалите си умствени способности.

— Да видим първо — каза той — колко букви има в този абзац.

И заброи с молив в ръка.

— Двеста седемдесет и шест! — обяви той. — Е, сега трябва да разберем какво е численото съотношение между различните букви.

Това изчисление му отне малко повече време. Съдията Жарикес взе отново документа; после с молив в ръка отбеляза последователно всяка буква по азбучен ред. След четвърт час получи следната таблица:

a = 3 пъти

b = 4 пъти

c = 3 пъти

d = 16 пъти

e = 9 пъти

f = 10 пъти

g = 13 пъти

h = 23 пъти

i = 4 пъти

j = 8 пъти

k = 9 пъти

l = 9 пъти

m = 9 пъти

n = 9 пъти

o = 12 пъти

p = 16 пъти

q = 16 пъти

r = 12 пъти

s = 10 пъти

----------------

Всичко 276 букви

— Аха, аха! — промърмори съдията Жарикес. — Преди всичко ми прави впечатление, че само в този абзац са използувани всички букви на азбуката! Много странно! Всъщност, ако се вземат наслуки от някоя книга необходимият брой редове с общо двеста седемдесет и шест букви, едва ли въз всеки ред ще се намерят всички букви на азбуката! Дори и да е така, това ще бъде просто случайност.

После мислите му взеха друга насока.

— Има един по-важен въпрос — каза си той, — да проверим дали гласните и съгласните са в нормално съотношение.

Съдията грабна отново молива си, преброи гласните и получи следния резултат:

a = 3 пъти

e = 9 пъти

i = 4 пъти

o = 12 пъти

u = 17 пъти

y = 19 пъти

----------------

Всичко 64 гласни

— Значи — заключи той, — при изчисление се оказва, че в този абзац има шестдесет и четири гласни срещу двеста и дванадесет съгласни! А това е нормална пропорция, тоест около една пета, както в азбуката, където на двадесет и пет букви се падат шест гласни. Следователно възможно е този документ да е написан на нашия език, само че значението на всяка буква е променено. А ако има последователност в тази промяна, ако например буквата b е означена винаги с l , o с v , u с r и тъй нататък, готов съм да се откажа от съдийската си служба в Манао, ако не успея да разчета този документ! И за тази цел трябва да работя просто по методата на гениалния аналитик Едгар По!