Жул Верн - Жангада (800 левги по Амазонка)

Като свърши, той се провикна: — А сега да четем! И зачете.

Боже велики, каква бъркотия! Редовете, които бе написал с буквите на своята азбука, бяха така безсмислени, както редовете на самия документ! Това беше просто друг низ от букви и толкова; те не образуваха никаква думица, нямаха никакъв смисъл! Изобщо — същите йероглифи!

— Тю, дявол да го вземе — провикна се съдията Жарикес.

Беше седем часът вечерта. Съдията Жарикес, все така погълнат в тази главоблъсканица, без да напредне нито крачка, бе съвсем забравил, че трябва да яде и да почива, когато на вратата на кабинета му се почука.

И тъкмо навреме. Още един час и всичкото мозъчно вещество на ядосания съдия положително щеше да се стопи в пламналата му глава.

Когато с нетърпелив глас той покани чукащия да влезе, вратата се отвори и се показа Маноел.

Младият лекар бе оставил приятелите си на жангадата да се мъчат над неразгадаемия документ и дошъл да поговори отново със съдията Жарикес. Той искаше да разбере дали съдията не е имал по-голям късмет в диренията си. Идваше да го пита открил ли е най-после системата, по която е съставена криптограмата.

Съдията не се разсърди от идването на Маноел. Мозъкът му беше толкова преуморен, че не можеше да търпи самотата. Налагаше му се да поговори с някого, особено ако събеседникът му като него гори от желание да вникне в тази загадка. А Маноел беше тъкмо такъв човек.

— Господине — подхвана Маноел, когато влезе, — позволете ми най-напред да запитам имате ли по-голям успех от нас?…

— Първо седнете — извика съдията Жарикес, като стана и закрачи из стаята. — Седнете. Ако и двамата стоим прави, вие ще вървите на една страна, аз — на друга, и кабинетът ще ни бъде тесен!

Маноел седна и повтори въпроса си.

— Не… И на мен не ми провървя! — отговори съдията. — И аз зная не повече от вас. Не мога да ви кажа нищо, освен че се убедих напълно!

— В какво, господине, в какво?

— Че документът се основава не на условни знаци, а на това, което в криптологията се нарича „шифър“, или по-точно, число.

— В такъв случай, господине — запита Маноел, — значи не може да се разчете подобен документ?

— Може — отвърна съдията Жарикес, — може, ако една буква е винаги изразена с една и съща буква, например a винаги се изразява с р , р винаги с х … в противен случай е невъзможно!

— А в този документ?…

— В този документ значението на буквата се мени според произволно избраната цифра, на която е подчинена. Така например b , обозначавано с k , по-нататък става z , след това — m , или n или f , или някаква друга буква!

— И в такъв случай?…

— В такъв случай, със съжаление трябва да ви кажа, криптограмата не може да се дешифрира!

— Не може да се дешифрира! — възкликна Маноел. — Не, господине, ние непременно ще намерим ключа на този документ, от който зависи живота на човек!

И Маноел скочи, толкова възбуден, че не бе в състояние да се владее. Полученият отговор беше толкова отчайващ, че той отказваше да го приеме за окончателен. Но по знак на съдията седна отново и запита с по-спокоен глас:

— А впрочем, господине, какво ви кара да мислите, че този документ се основава на шифър, или, както казахте, на число?

— Изслушайте ме, младежо — отвърна съдията Жарикес, — и ще се убедите, че съм прав!

Съдията взе документа и го сложи пред очите на Маноел заедно с резултатите от своя труд.

— Аз започнах да обработвам този документ, както се полага — каза той, — сиреч логически, без да разчитам на случайността, тоест като си послужих с азбука, основаваща се на съотношението между най-често употребяваните букви в нашия език, аз се помъчих да го разчета, ръководейки се от принципите на безсмъртния аналитик Едгар По!… Ала там, където той е успял, аз претърпях несполука!

— Несполука! — възкликна Маноел.

— Да, младежо, а трябваше още отначало да съобразя, че по този начин няма да успея! Всъщност по-опитен човек от мен би избягнал тази грешка!

— Но, боже мой — извика Маноел, — искам да ви разбера, а не мога!…

— Вземете документа — продължи съдията Жарикес — и го прочетете още веднъж изцяло, като внимавате в разположението на буквите.

Маноел го послуша.

— Нищо особено ли не виждате в съчетаването на някои букви? — запита съдията.

— Нищо не виждам — отговори Маноел, след като може би за стотен път прегледа набързо редовете на документа.