Жул Верн - Жангада (800 левги по Амазонка)

Говорейки така, съдията Жарикес намекваше за една новела на именития американски писател, която е шедьовър. Кой не е чел „Златният бръмбар“?

В тази новела една криптограма, състояща се едновременно от цифри, букви, алгебрични знаци, звездички, точки и запетайки, се анализира по чисто математически метод и се разчита при необикновени обстоятелства, затова почитателите на този оригинален ум не могат да я забравят.

Вярно, от разчитането на американския документ е зависило само откриването на едно съкровище, докато тук ставаше въпрос за живота и честта на един човек! Така че намирането на шифъра в случая беше много по-важно.

Съдията, който често четеше и препрочиташе „своя“ „Златен бръмбар“, познаваше добре аналитичните методи, приложени с такава точност от Едгар По, и реши да ги използува в тази работа. Служейки си с тях, той беше уверен, както бе казал, че ако смисълът или значението на всяка буква остава неизменно, рано или късно ще успее да разчете документа, засягащ Жоам Дакоста.

— Как е постъпил Едгар По — повтаряше си той. — Най-напред се помъчил да установи кой знак — тук има само букви, затова ще речем — коя буква се среща най-често в криптограмата. А както виждам, в случая това е буквата h , защото се повтаря двадесет и три пъти. Това огромно число показва, a ipriori, че h не значи h , а напротив — че представлява буквата, която се среща най-често в нашия език, защото предполагам че документът е написан на португалски. В английския и френския език безспорно най-често се среща e , в италианския — i или a , в португалския — a или o . Следователно можем да допуснем, освен ако не се опровергае по-късно, че h значи a или o . След това съдията Жарикес взе да изчислява коя буква след h се намира най-често в записката. Накрая състави следната таблица:

h = 23 пъти.

y = 19 пъти.

u = 17 пъти.

dpq = 16 пъти.

gv = 13 пъти.

orxz= 12 пъти.

fs = 10 пъти.

eklnp = 9 пъти.

jt = 8 пъти.

bi = 4 пъти.

ac = 3 пъти.

— Значи буквата a се среща само три пъти — провикна се съдията, — а би трябвало да е най-често! Това доказва недвусмислено, че значението й е променено. А кои букви след a и o са най-честите в нашия език? Да видим.

И съдията Жарикес с наистина забележителна проницателност, която показваше много наблюдателен ум, се отдаде на това ново изследване. Тук той просто подражаваше на американския писател, който, като голям аналитик, чрез проста индукция или съпоставяне е успял да си състави азбука, отговаряща на знаците в криптограмата, и така да я разчете без усилие.

По същия начин действуваше и съдията, и можем да твърдим, че в това отношение не отстъпи на славния си учител. Тъй като бе „обработвал“ логогрифи, кръстословици и други главоблъсканици, основаващи се на произволно разполагане на буквите, и свикнал да ги решава било на ум, било с писалка в ръка, той беше вече доста силен в този умствен спорт.

Ето защо в случая не му беше трудно да установи кои букви се повтарят най-често и да ги подреди — на първо място гласни, а после съгласни. Три часа след като започна работата си, той имаше пред себе си азбука, която, ако методът му се окажеше правилен, трябваше да му разкрие истинското значение на буквите, използувани в документа.

Така че оставаше само да замени последователно буквите и бележката с буквите на тази азбука.

Но преди да пристъпи към такава замяна, съдията Жарикес почувствува известно вълнение. В този момент той предвкусваше издъно оная душевна наслада — много по-силна, отколкото може да се помисли, — която изпитва човек, когато след дълги часове на упорит труд открие толкова старателно търсения смисъл на един логогриф.

— Я да се опитаме — каза той. — Откровено казано, много бих се учудил, ако не съм намерил ключа на тази гатанка! — Съдията Жарикес свали очилата си, обърса запотените стъкла, сложи ги отново на носа си, после се наведе пак над масата. Със специалната си азбука в едната ръка и документа в другата той започна да нанася под първия ред на абзаца истинските букви, които според него трябваше да съответствуват точно на буквите в криптограмата. След първия ред направи същото с втория, после с третия, след това с четвъртия и така стигна края на абзаца.

Чудак! Докато пишеше, той не си позволяваше дори да погледне дали от тези буквосъчетания излизат разбираеми думи. Не, при този първоначален труд се отказа от всякаква подобна проверка. Искаше да си запази удоволствието да прочете всичко наведнъж и на един дъх.