Жул Верн - Жангада (800 левги по Амазонка)

Какво се бе случило? Чисто физическо явление, което ей сега ще обясним.

Военната канонерка „Санта Ана“, плаваща нагоре по Амазонка към Манао, току-що бе преминала баража Фриас. Малко преди да стигне устието на Рио Негро, тя вдигна флага си и поздрави с оръдеен изстрел бразилското знаме. Гърмежът предизвика по водната повърхност трептене, което се разнесе до дъното на реката, а това трептене беше достатъчно, за да повдигне тялото на Торес, вече олекнал от започналото разлагане и подуване на тъканите. Така трупът на удавника съвсем естествено изплува на повърхността на Амазонка.

На това добре известно явление именно се дължеше появяването на трупа, но, трябва да признаем, в самото пристигане на „Санта Ана“ на мястото на диренията имаше и щастливо съвпадение.

Маноел извика, спътниците му повториха този вик, и една от пирогите се насочи незабавно към тялото, като в същото време започнаха да вдигат на сала и водолаза.

Но какво неизразимо вълнение обзе Маноел, когато измъкнаха от водата Бенито и го проснаха на сала напълно скован, без да дава признаци на живот.

Нима водите на Амазонка им връщаха втори труп?

Колкото може по-бързо свалиха скафандъра на водолаза.

Бенито бе загубил напълно съзнание от силните електрически удари на змиорката.

Уплашеният Маноел го зовеше, вдъхваше му въздух от собственото си дишане, мъчеше се да долови биенето на сърцето му.

— Тупти! Тупти! — извика той.

Да, сърцето на Бенито още туптеше и след няколко минути благодарение на грижите на Маноел той се свести.

— Трупът! Трупът!

Това бяха първите и единствени думи, които се изтръгнаха от устата на Бенито.

— Ето го! — отвърна Фрагозо, сочейки пирогата, която ее връщаше при сала с трупа на Торес.

— А на теб, Бенито, какво ти се случи? — запита Маноел. — Да не би да ти липсваше въздух?…

— Не! — каза Бенито. — Нападна ме пураке!… Но какъв беше тоз, шум… този гърмеж?

— Оръдеен изстрел! — отговори Маноел. — Този оръдеен изстрел именно изхвърли трупа на повърхността!

В това време пирогата застана до сяла. На дъното й лежеше тялото на Торес, уловено от индианците. Престоят във водата още не бе го обезобразил. Той лесно се разпознаваше. В това отношение не можеше да има никакво съмнение. Фрагозо, коленичил в пирогата, вече бе започнал да къса дрехите на удавника, които ставаха на парцали.

В този момент вниманието на Фрагозо бе привлечено от оголилата се дясна ръка на Торес. На тази ръка личеше ясно белег от стара рана, по всяка вероятност от нож.

— Този белег! — възкликна Фрагозо. — Но… да, точно така!… Сега си спомням…

— Какво? — попита Маноел.

— Едно спречкване!… Да, едно спречкване, на което бях: свидетел в провинцията Мадейра… преди три години. Как можах да го забравя?…Тоя Торес беше тогава горски стражар Ах, знаех си аз, че не за пръв път виждам този негодник!

— Какво значение има това сега! — извика Бенито. — Кутийката! Кутийката!… У него ли е още?

И Бенито понечи да разкъса последните дрехи на трупа, за Да го претършува… Но Маноел го спря.

— Момент, Бенито — каза той.

После се обърна към хората на сала, които не спадаха към екипажа на жангадата и следователно по-късно можеше да се повярва на техните показания.

— Приятели — им рече той, — вземете си бележка от всичко, което вършим тук, та да можете после да го преразкажете на съдиите.

Те се приближиха до пирогата.

Тогава Фрагозо размота колана, който пристягаше тялото на Торес под скъсаното пончо, и заопипва джоба на куртката.

— Кутийката! — извика той.

Бенито нададе радостен вик. Той понечи да грабне кутийката, за да я отвори, да провери какво има в нея…

— Не — спря го пак Маноел, който не губеше хладнокръвие. — Не бива да остане никакво съмнение у съдиите! Безпристрастни свидетели трябва да потвърдят, че тази кутийка наистина е намерена в трупа на Торес!

— Имаш право — каза Бенито.

— Приятелю — продължи Маноел, обръщайки се към майстора — отговорник на сала, — претърсете сам джоба на тази куртка.

Майсторът изпълни нареждането му. Той извади метална кутийка. Капакът й беше завинтен херметически, поради което изглежда не бе пострадала от престоя във водата.

— А хартийката… още ли е там хартийката? — извика Бенито, неспособен да се сдържа.

— На съдията се полага да отвори тази кутийка! — отвърна Маноел. — Единствено той има право да провери дали в нея е затворен някакъв документ.