Жул Верн - Жангада (800 левги по Амазонка)

Двете пироги, командувани едната от Фрагозо, а другата от Маноел, с по двама гребци, се движеха след сала, готови да се втурнат моментално напред или назад, ако Бенито най-после намереше трупа на Торес и го измъкнеше на повърхността на Амазонка.

И така, Бенито се бе спуснал под огромното водно наметало, което криеше трупа на авантюриста. Ах, да можеше да отклони, да изпари, да пресуши водите на тази голяма река, да можеше да оголи целия този басейн от баража Фриас надолу до устието на Рио Негро, кутийката, скътана в облеклото на Торес, непременно щеше да бъде сега в ръцете му. Невинността на баща му ще бъде доказана! Освободеният Жоам Дакоста ще продължи с близките си надолу по реката, и колко страшни изпитания ще бъдат избегнати. Бенито стъпи на дъното. Чакълът по речното корито скърцаше под тежките му подметки. В този момент той се намираше на около десет-петнайсет фута под водата, до стръмния склон на брега, точно на мястото, където Торес бе изчезнал.

Там имаше струпан такъв гъсталак от тръстики, дънери и водни растения, че естествено, при вчерашните търсения канджите не бяха успели да проникнат навсякъде през тази плетеница. Така че тялото, задържано от този подводен храсталак, може би още се намираше на същото място, където бе паднало.

На това място поради водовъртежа, предизвикан от проточилата се дълга пясъчна коса, нямаше никакво вълнение. Затова Бенито се водеше единствено по движенията на сала, който канджите на индианците тласкаха над главата му.

В момента светлината проникваше доста надълбоко в тези бистри води, а великолепното слънце, сияещо на безоблачното-небе, ги пронизваше безпрепятствено с лъчите си. При обикновени условия е достатъчно да слезем на двайсет фута дълбочина, за да стане видимостта крайно ограничена; но тук водата сякаш беше пропита с течна светлина, и Бенито можеше да се спусне още по-надълбоко и да вижда ясно речното дъно, без да му пречи мракът.

Младият човек се придвижваше полека край брега. Железният му прът ровеше из водораслите и останките, струпани на дъното. „Ята“ риби, ако може да се изразим така, изхвръкнаха като птици от гъст храсталак. Сякаш във водата трептяха хиляди късчета от счупено огледало. Същевременно по жълтеникавия пясък тичаха стотици раковидни животинчета, подобни на огромни мравки, прогонени от мравуняка им.

Но макар че Бенито не оставяше нито едно кътче от брега неизследвано, обектът на диренията му все не се явяваше. По едно време той забеляза, че речното корито става по-полегато, и заключи, че тялото на Торес може да се е търкулнало зад водовъртежа, към средата на реката. В такъв случай то вероятно още се намира там, защото течението не би могло да го подхване на такава голяма дълбочина, която сигурно се увеличаваше още повече.

Затова Бенито реши, щом прерови крайбрежния гъсталак, да претърси и откъм тази страна. Ето защо той продължи да напредва в посоката, в която салът трябваше да се движи четвърт час, както бе предварително уговорено.

Четвърт час изтече, а Бенито още не бе намерил нищо. В този момент той почувствува нужда да излезе на повърхността, за да може да възвърне силите си при нормални условия. На някои места дълбочината на реката нарастваше още повече и му се налагаше да се спуща до тридесетина фута. При това трябваше да издържа на налягане, равно на почти една атмосфера, което у човека, несвикнал на тази работа, предизвиква умора и дори душевно смущение.

Затова Бенито дръпна шнура на звънеца, и екипажът на сала започна да го изтегля; но това ставаше бавно — на всяка минута го издигаха само с два-три фута, за да не би спадането на налягането да увреди вътрешните му органи.

Щом младежът стъпи на сала, свалиха металния шлем на скафандъра, той вдъхна дълбоко и седна, за да си почине малко. Пирогите тутакси се приближиха. Маноел, Фрагозо, Араужо бяха тук, до него, чакаха да заговори.

— Е, какво? — запита Маноел.

— Засега нищо… Нищо!

— Никаква следа ли не намери?

— Никаква.

— Искаш ли и аз да потърся?

— Не, Маноел — отвърна Бенито, — вече започнах… зная къде да отида… остави ме сам да свърша тази работа.

Тогава Бенито обясни на лоцмана, че възнамерява да изследва долната част на брега до баража Фриас, там, където повдигнатото дъно може да е задържало трупа на Торес, особено ако този труп, плавайки под водата, е бил подхванат, макар и слабо, от течението; но преди това иска да се отдалечи от брега и да претърси внимателно падината, образувана от хлъзването на коритото, където канджите явно не можеха да стигнат.