Жул Верн - Жангада (800 левги по Амазонка)

Комендантът не чака да го молят повторно и срещата бе определена за единайсет часа.

Дотогава Якита, дъщеря й и младата мулатка, придружени от Маноел тръгнаха да се разходят из околностите на форта, като оставиха Бенито да урежда с коменданта таксите за преминаване, тъй като този сержант беше едновременно и началник на митницата, и военачалник.

След тази работа Бенито както винаги искаше да отиде на лов в съседните гори. Но този път Маноел отказа да тръгне с него.

В това време Фрагозо също бе слязъл от жангадата; но вместо да се качи във форта, тръгна към селото през долчинката, която се откриваше отдясно, на равнището на самия бряг. Той основателно разчиташе повече на туземната клиентела от Табатинга, отколкото на гарнизона. Несъмнено жените на войниците с удоволствие биха подложили главите си под неговите ловки ръце; но мъжете им не искаха да похарчат няколко рейса, за да задоволят прищевките на своите кокетни половинки.

При туземците беше съвсем друго. Веселият бръснар знаеше много добре, че и мъже, и жени ще му окажат най-добър прием.

И ето, Фрагозо изкачи засенчения от красиви фикуси път и се озова в центъра на Табатинга.

Още с пристигането си на площада прочутият фризьор бе забелязан, разпознат и заобиколен.

Фрагозо нямаше нито голям тъпан, нито барабан, нито тръба, за да привлича клиентела, нямаше и кола с лъскави медни украшения, ярки фенери погледала, нито огромен слънчобран — изобщо нищо, което да събира тълпи, както става на панаирите! Не! Фрагозо имаше обаче билбоке, а как играеше това билбоке между пръстите му! С каква сръчност улавяше топката — глава на костенурка — с върха на дръжката на билбокето! С каква грация описваше с тази топка точно определена крива, която не биха могли да изчислят дори математиците!

Тук бяха всички туземци — мъже, жени, старци, деца — в донякъде първобитната си носия, зяпаха с ококорени очи и слушаха с наострени уши. Любезният майстор правеше обичайната си реклама с много весел и шеговит тон, наполовина на португалски, наполовина на езика тикуна.

Той казваше това, което говорят всички шарлатани, предлагащи услугите си на публиката — били те испански фигаро или френски перукиери. По същество същата самоувереност, същото познаване на човешките слабости, същите изтъркани шеги, същата забавна палячовщина, а от страна на туземците — същото изумление, същото любопитство, същата доверчивост, както зяпльовците от цивилизования свят.

Ето защо само след десет минути публиката се запали и взе да се трупа около Фрагозо, настанен на площада в „ложа“ — нещо като дюкянче, служещо и за кръчма. Тази ложа принадлежеше на един бразилец, живеещ в Табатинга. Там за няколко ватема — местни монети, равностойни на двадесет рейса, или около шест френски сантима, туземците могат да получат местни напитки и специално асай. Това е полутвърд, поду-течен ликьор, направен от плодовете на един вид палма, който се пие от „куи“, или половин кратуна, широко употребявана в басейна на Амазонка.

Сега и мъже, и жени бързаха в надпревара да заемат място върху табуретката на бръснаря. Ножиците на Фрагозо изглежда бяха осъдени на бездействие, защото не можеше да става дума да се стрижат тези буйни коси, почти всички отличаващи се с прелест и великолепие; но пък колко работа се отваряше на гребена и на машите, които се нажежаваха на мангала в ъгъла! А как увещаваше майсторът тълпата.

— Гледайте, гледайте — викаше той, — колко здраво ще се държи прическата, приятели, ако не я мачкате, когато си лягате! Цяла година ще ви трае, а е по най-новата мода в Белен и Рио де Жанейро! Придворните дами не са по-добре на-тъкмени, и забележете, че не жаля помадата!

И наистина не я жалеше! Вярно, че тя се състоеше от малко мас, която примесваше със сок от цветя, но в замяна на това се втвърдяваше като цимент. Така че грамадите, издигани от ръката на Фрагозо, можеха да се нарекат космати сгради, в ( които се съчетаваха всички архитектурни стилове! Букли, колелца, къдрици, панделки, плитки, заврънкулки, хартийки — всичко намираше място там. Нищо фалшиво, разбира се — нито кулообразни фризури, нито кокове, нито перуки. Тези туземни гриви не бяха сечище, разредено и залиняло от сечене и поваляне, а по-скоро лесове в цялата си природна девственост! Обаче Фрагозо не забравяше да добави и няколко живи цветя, две-три дълги рибени кости, тънки украшения от кост или мед, носени му от местните кокони. И най-елегантните жени от времето на Директорията 30 30 Директория — контрареволюционно правителство във Франция от 1795–1799 г., съставено от 5 „директори“. Жените по това време носели натруфени прически и дрехи в античен стил. — Б.пр. биха завидели на подредбата на тези невероятни прически по на три и четири етажа и дори великият Леонар 31 31 Леонар — прочут фризьор. — Б.пр. би се преклонил пред своя отвъдморски съперник!