Жул Верн - Жангада (800 левги по Амазонка)

— Кой сте вие, приятелю? — попита го Бенито.

— Бивш обесен, доколкото виждам.

— Но как се казвате?…

— Почакайте да си спомня — рече той, прокарвайки ръка по челото си. — Аха! Казвам се Фрагозо и съм на вашите услуги, ако още съм способен на това, мога да ви направя косата, да ви обръсна и да ви натъкмя по всички правила на моето изкуство. — Аз съм бръснар, или по-точно най-отчаяният Фигаро…

— Но как можа да ви хрумне?…

— Ех, какво да се прави, добри господине, — отвърна с усмивка Фрагозо. — Момент на отчаяние, за който бих съжалявал, ако наистина имаше да се съжалява за нещо на тоя свят! Но ми предстояха още осемстотин левги през страната, а нямах пукнат грош в джоба, от което никому не би станало радостно на сърцето! Право да си кажа, съвсем бях загубил надежда.

Впрочем този Фрагозо имаше добродушно и приятно лице. Той се съвземаше лека-полека и проличаваше, че е с весел нрав. Той беше един от ония скитащи бръснари, които обикалят бреговете на Горна Амазонка, ходят от село на село и предлагат професионалните си услуги на негри, негърки, индианци, индианки, които ги ценят много. Но бедният Фигаро, изоставен и нещастен, не хапвал от две денонощия, залутан в тази гора, за миг изпаднал в отчаяние… и останалото знаем.

— Приятелю — каза му Бенито, — ще дойдете с нас във фазендата Икитос.

— Не ще и дума, с удоволствие! — отвърна Фрагозо. — Вие ме свалихте от бесилото, аз ви принадлежа. А не биваше да ме сваляте.

— Виждате ли, мила господарке, колко добре направихме, че продължихме разходката си! — каза Лина.

— И аз мисля така! — отвърна Миня.

— Каквото и да казвате — обади се Бенито, — никога не бих повярвал, че на края на нашата лиана ще намерим човек.

— И то бръснар в беда, който току-що се е обесил! — вметна Фрагозо.

Младите хора разказваха на съвзелия се вече нещастник за развоя на събитията. Той благодари сърдечно на Лина за добрата й идея да тръгнат по лианата и всички поеха отново към фазендата, където Фрагозо бе посрещнат така, че нямаше вече нито желание, нито нужда да повтаря печалния си опит!

Половината квадратна миля гора беше изсечена. Сега на дърводелците се падаше грижата да сглобят сал от многовековните дървета, които лежаха на брега.

Наглед нямаше нищо по-лесно от това! Под ръководството на Жоам Гарал индианците, служещи във фазендата, трябваше да покажат своето несравнимо майсторство, с каквото и да се заловят — със строеж на сграда или на морски съд, тези туземци са удивителни работници. Само с брадва и трион те се справят с толкова яки дървета, че острието на инструмента им се нащърбява, и въпреки това, каквото и да пипнат — да одялат дънери, да превърнат тези огромни стволове в греди, да ги нарежат на дъски и талпи без помощта на механичен трион — всичко това вършат леко с похватните си, търпеливи, надарени с чудна естествена умелост ръце. Трупите не се спущаха веднага в коритото на Амазонка. Жоам Гарал имаше обичай да постъпва другояче. Цялата тази купчина от стъбла се нареждаше симетрично на широк равен бряг, а в него се прокопаваше улей към мястото, където Нанай се съединяваше с великата река. Там именно трябваше да се построи жангадата; там Амазонка щеше сама да я спусне на вода, когато дойдеше време да я подкара към местоназначението й.

А сега няколко пояснителни думи за географското положение на тази огромна река, нямаща равна на себе си, и за едно странно явление, което крайбрежните жители са могли да установят qe visu 23 23 От виждане (лат-) — Б.пр. .

Двете реки, които са може би по-дълги от голямата бразилска водна артерия, Нил и Мисури-Мисисипи, текат, едната — от юг на север през африканския континент, другата — от север на юг през Северна Америка. По този начин те пресичат територии, разположени на съвсем различни географски ширини, и следователно са подложени на влиянието на твърде различни климати.

Амазонка, напротив, поне оттам, откъдето завива право на изток — на границата между Еквадор и Перу, е вместена изцяло между четвъртия и втория южен паралел. Затова този огромен басейн по цялото пространство, през което минава, се намира при едни и същи климатични условия.

Ето защо тук има два различни сезона, като шест месеца валят дъждове. В Северна Бразилия дъждовният период започва от септември. На юг, напротив, началото му е през март. Ето защо десните и левите притоци на Амазонка прииждат с разлика от половин година. Поради това редуване равнището на Амазонка, след като достигне най-високата си точка през юни, постепенно спада до октомври.