Жул Верн - Жангада (800 левги по Амазонка)

— Още повече, господин Бенито, че моето хрумване ще ви хареса, уверена съм — отвърна младата мулатка.

— А какво е то? — запита Миня.

— Виждате ли тази лиана?

И Лина посочи една лиана от породата „сипо“, увита около исполинска мимоза, листата на която, леки като перца, се затварят и при най-малкия шум.

— Е, та какво? — попита Бенито.

— Предлагам — отговори Лина, — всички да проследим тази лиана до нейния край…

— Ама че идея и цел! — възкликна Бенито. — Да вървим подир тая лиана независимо от пречките — гъсталаци, сечища, скали, ручеи, потоци, — да не се спираме пред нищо, да се промъкваме въпреки всичко…

— Ти наистина имаше право, братко! — засмя се Миня. — Лина е малко щурава!

— Хайде, хайде — отвърна брат й, — ти казваш, че Лина е щурава, за да не кажеш: Бенито е щурав, понеже й върви по волята!

— Е, нека бъдем щурави, щом това ви забавлява — отговори Миня. — Да тръгваме подир лианата.

— Не ви ли е страх… — забеляза Маноел.

— Пак възражения! — извика Бенито. — Ах, Маноел, нямаше да говориш така и щеше вече да си напред, ако Миня те чакаше на края!

— Но аз си мълча — отвърна Маноел. — Не казвам нищо повече, подчинявам се! Да вървим подир лианата!

И ето, те тръгнаха, весели като деца през ваканция! Тази растителна нишка можеше да ги заведе далеч, ако я следваха упорито до края, като нишката на Ариадна 21 21 Ариадна — дъщеря на Минос, легендарен цар на древен Кипър, която според гръцката легенда дала на юнака Тезей кълбо конци, за да може по нишката да се измъкне от лабиринта. — Б.пр. , с тази разлика, че нишката на наследницата на Минос помогнала за измъкването от лабиринта, а тази можеше да ги завлече още по-навътре.

Всъщност това беше лиана от семейство саса, една от ония „сипо“, известни под названието „червена жапиканга“, които по дължина достигат често до няколко левги. Но в края на краищата нали честта им не беше заложена в тази работа.

Лианата минаваше от дърво на дърво и краят й се не виждаше. Тя ту се увиваше около дънерите, ту окичваше клоните с гирлянди, тук се прехвърляше от драконово на палисандрово дърво, там — от исполински кестен, „ber. Holletia excelsa“, на винени палми — „бакаби“, клоните на които Агаси сполучливо оприличава на дълги коралови пръчки със зелени точици. После лианата се провираше между „тукуми“ — фикуси, извити причудливо като вековни маслинови дървета, от които в Бразилия се наброяват не по-малко от четиридесет и три разновидности — именно от тези видове млечкови се добива каучукът; между „гуалти“ — красиви палми с гладко, изящно, стройно стъбло, какаови дървета, които растат от само себе си по бреговете на Амазонка и нейните притоци, различни меластоми, едни с розови цветове, други обкичени с кичури белезникави сочни меки плодове със семенца.

Но колко пъти се спираха, какви викове на разочарование, когато веселата компания мислеше, че е загубила пътеводната нишка Тогава се налагаше да я търсят, да я размотават от кълбото паразитни растения.

— Там, там! — викаше Лина. — Забелязвам я!

— Лъжеш се — отвръщаше Миня, — не е тя, това е лиана от друг вид.

— О, да, Лина е права! — казваше Бенито.

— Не. Лина греши — възразяваше Маноел, както и можеше да се очаква.

Това предизвикваше много сериозни и продължителни спорове, и никой не искаше да отстъпи.

Тогава негърът, от една страна, и Бенито, от друга, се покатерваха по дърветата, пълзяха по клоните, обвити от лианата, за да определят точната й посока.

Ала, трябва да признаем, никак не им беше лесно с тази плетеница от растения, между които лъкатушеше лианата, сред бромелии „карата“, въоръжени с остри шипове, орхидеи с розови цветове и виолетови венчета, големи колкото ръкавица, онцидиуми, по-оплетени от чиле вълнена прежда в котешки лапи.

А после, когато лианата се спуснеше отново към земята, колко им беше трудно да я намерят под завесата от плауни, хеликонии с големи листа, калиандри с розови кичурчега, рипсалии, които я обвиваха като изолация около жица на електрическа бобина, сред плетениците от големи бели грамофончета, под месестите стъбла на ванилията, сред целия този гъстак от страстничета, клонки, дива лоза и бръшлян! И когато намереха лианата, какви викове на радост и с какво настървение продължаваха прекъснатата за момент разходка!

От един час вече младежите и девойките вървяха така и нищо не предвещаваше, че са близо до славната си цел. Те раздрусваха силно лианата, но тя се държеше здраво, и стотици птици се разхвърчаваха, а маймуните бягаха от дърво на дърво, сякаш им показваха пътя.