Жул Верн - Жангада (800 левги по Амазонка)

Жоам Гарал се бе облакътил. За миг той закри лицето си с ръце, като човек, изпитващ нужда да събере мислите си, преди да отговори. В него явно имаше колебание, което искаше да превъзмогне, дори смущение, което жена му ясно чувствуваше, но не можеше да си обясни. Под това замислено лице се водеше скрита борба. Обезпокоената Якита почти се разкайваше, че бе зачекнала този въпрос. Във всеки случай тя беше готова да се примири с решението на Жоам. Ако това пътуване му струва много, тя ще подтисне желанията си; не ще му говори вече да напуснат фазендата; никога няма да го пита за причината на този необясним отказ.

Изтекоха няколко минути. Жоам Гарал стана. Без да се обръща, той стигна до вратата. Там като че ли хвърли последен поглед към тази красива природа, към това кътче от света, където от двайсет години вече бе затворил цялото щастие на своя живот.

После с бавна крачка се върна към жена си. Лицето му бе придобило ново изражение, изражение на човек, който току-що е взел важно решение и колебанията му са свършили.

— Ти имаш право! — каза той с твърд глас на Якита. — Това пътуване е необходимо! Кога искаш да заминем?

— Ах, Жоам, мой Жоам! — възкликна Якита, обзета от неизразима радост. — Благодаря ти… Благодаря ти от тяхно име!

И очите й се наляха със сълзи на умиление, докато мъжът й я притискаше до сърцето си.

В този момент отвън, откъм къщната врата се чуха радостни гласове. След миг на прага се показаха Маноел и Бенито почти едновременно с Миня, току-що излязла от стаята си.

— Баща ви е съгласен, деца! — извика Якита. — Всички заминаваме за Белен.

Със сериозно лице, без да пророни дума, Жоам Гарал прие ласките на своя син, целувките на дъщеря си.

— А на коя дата, татко — запита Бенито, — желаете да стане сватбата.

— Датата ли?… — отвърна Жоам. — Датата?… ще видим… Ще я определим в Белен!

— Колко се радвам! Колко се радвам! — повтаряше Миня като в деня, когато чу предложението на Маноел. — Значи ще видим Амазонка във всичкото й великолепие, по целия й път през бразилските провинции. Ах, татко, благодаря ти.

И пламенната девойка, която вече летеше на крилете на своето въображение, се обърна към брат си и към Маноел:

— Да вървим в библиотеката! — каза тя. — Да вземем всички книги, всички карти, които могат да ни запознаят с този величествен речен басейн! Не бива да пътуваме слепешком. Искам да видя всичко за тази царица на земните реки!

— Най-голямата река в целия свят! 11 11 Твърдението на Бенито, вярно по онова време, когато още не бяха направени нови открития, днес вече не е точно. Според последните сведения излиза, че Нил и Мисури-Мисисипи са по-дълги от Амазонка. — Б. а.; Все пак Амазонка е най-голямата река в света като дебит. Б. NomaD. — казваше на другия ден Бенито на Маноел Валдес.

В този момент двамата седяха на брега, на южната граница на фазендата, и гледаха как се влачат тези води, които, тръгнали от огромната верига на Андите, се губят на осемстотин левги оттук, в Атлантическия океан.

— И реката, която дава на морето най-голямото количество вода! — отвърна Маноел.

— Толкова голямо — добави Бенито, — че го опреснява на значително разстояние от устието си и на осемдесет левги от брега корабите усещат неговото течение!

— Река, чието огромно русло се простира на повече от тридесет градуса ширина!

— И басейн, който от юг към север заема не по-малко от Двайсет и пет градуса!

— Басейн ли! — възкликна Бенито. — Нима може да се нарече басейн тази обширна равнина, през която тече Амазонка, тази необятна савана, без нито един хълм за разнообразие, без нито една планина, ограничаваща хоризонта!

— И по цялата й дължина — продължи Маноел, — като хиляди пипала на някакъв гигантски октопод, двеста притока, които се вливат от север или от юг, самите те подхранвани от безброй подпритоци, и в сравнение с които големите европейски реки изглеждат като обикновените поточета.

— И в самата нея петстотин и шестдесет острова, без да се броят малките островчета, неподвижни или плаващи, образуват своеобразен архипелаг и представляват сами по себе си цяло царство.

— А бреговете й са прорязани от канали, лагуни, заливи, езера, каквито не би срещнал в Швейцария, Ломбардия, Шотландия и Канада, взети заедно!

— Река, която, уголемена от хилядите си притоци, излива в Атлантическия океан не по-малко от двеста и петдесет милиона кубически метра вода на час!

— Река, чието русло служи за граница на две републики и минава величествено през най-голямото кралство 12 12 По това време Бразилия е била кралство — От 1889 г. е република — Б.пр. в Южна Америка, сякаш по този канал самият Тихи океан се излива цял в Атлантическия.