И все пак у този спокоен човек със здрава физика, който наглед бе постигнал всичко в живота, се забелязваше някаква скрита тъга, която дори нежността на Якита не беше в състояние да превъзмогне.
Защо този честен, уважаван от всички човек, който имаше всички условия да осигури щастието си, не сияеше от радост? Защо изглеждаше, че може да чувствува само чуждото, а не собственото си щастие? Дали това настроение се дължеше на някаква скрита мъка? Всичко това причиняваше постоянна грижа на жена му.
Тогава Якита беше на четиридесет и четири години. В тази тропическа страна, където на тридесет години жени като нея са вече старици, тя също бе съумяла да устои на рушителното влияние на климата. Малко загрубелите й, но още красиви черти бяха запазили гордия облик на португалския тип, в който благородството на образа се съчетава така естествено с душевна чистота.
Бенито и Миня отвръщаха на обичта на родителите си с безгранична и непрестанна привързаност.
Бенито, който имаше тогава двайсет и една години, със своята живост, смелост, приветливост и прямота се отличаваше от приятеля си Маноел, който беше по-сериозен, по-разсъдлив. Голяма радост представляваше за Бенито, след като прекара цяла година в Белен, толкова далеч от фазендата, да се върне с младия си приятел в бащиния дом; да види пак баща си, майка си, сестра си; да се озове отново като страстен ловец сред величествените гори на Горна Амазонка, в чиито тайни човекът още дълги векове няма да проникне.
Миня беше тогава двайсетгодишна очарователна девойка с кестеняви коси и големи сини очи — очи, през които прозира душата. Средна на ръст, добре сложена, жива и грациозна, тя напомняше по красота Якита. Малко по-сериозна от брат си, добра, състрадателна, благодушна, тя беше любимка на всички. По този въпрос можеше спокойно да се запитат и най-нискостоящите слуги във фазендата. Ала приятеля на брат й, Маноел Валдес, например би било излишно да питате „как я намира“. Тъй като бе прекалено заинтересован в случая, той не би могъл да отговори безпристрастно.
Описанието на семейство Гарал няма да бъде пълно, биха му липсвали известни черти, ако не кажем нещо за многобройните служители във фазендата.
На първо място трябва да споменем шейсетгодишната негърка Сибела, някога дойка на Якита, освободена доброволно от господаря си, но останала робиня поради привързаността си към него и домашните му. Тя беше член на семейството. С дъщерята и майката говореше на „ти“. Цял живот това добро създание бе прекарало из тия поля, сред тия гори, на този речен бряг, които служеха за граница на чифлика. Дошла като дете в Икитос по времето, когато още съществуваше търговия с роби, тя никога не бе напущала това село, тук се бе омъжила, отрано овдовяла и загубила единствения си син, след което бе останала на служба у Магалянс Затова познаваше само тая част на Амазонка, която течеше пред очите й.
С нея имаше и една хубавичка и весела мулатка, връстница на господарската дъщеря, придадена специално като слугиня към Миня, на която беше всецяло предана. Тя се казваше Лина. Това беше едно от ония мили, малко разглезени създания, на които се прощава известна фамилиарност, но които в замяна на това обожават своите господари. Жива, пъргава, гальовна и нежна, тя имаше право да върши каквото си иска в къщата.
Що се отнася до слугите, те се деляха на две категории: индианци, на брой стотина, наемни ратаи за работа във фазендата, и негри, на брой двойно повече, които още не бяха свободни, но децата им вече не се раждаха роби. В това отношение Жоам Гарал беше изпреварил бразилското правителство. Впрочем в тази страна, за разлика от други, към негрите, докарани от Бенгела, от Конго и от Златния бряг, почти винаги са се отнасяли с доброта, и печалните примери на жестокост, толкова чести в чуждестранните плантации, не можеха да се срещнат във фазендата Икитос.
Маноел обичаше сестрата на приятеля си Бенито, а девойката отвръщаше на любовта му. Те можеха да се оценят взаимно: наистина бяха достойни един за друг.
Когато престана повече да се съмнява в чувствата, които изпитваше към Миня, Маноел се изповяда най-напред на Бенито.
— Приятелю Маноел — отговори му веднага възторженият младеж, — ти имаш пълно право да се ожениш за моята сестра! Но остави на мен да действувам! Първо ще говоря на майка си и мисля, че мога да ти обещая скорошното й съгласие!
След половин час всичко беше уредено. Нямаше нужда Бенито да предава каквото и да било на майка си: добрата Якита бе вникнала преди тях в сърцата на двамата млади.
Читать дальше
Конец ознакомительного отрывка
Купить книгу