1 ...7 8 9 11 12 13 ...115 Една сериозна случка обаче ускори решението.
Веднъж Магалянс, когато водеше секачи в гората, бе смърт но ранен от паднало дърво. Пренесен почти вцепенен във фермата и чувствувайки се обречен, той накара плачещата до него Якита да се изправи, улови ръката й, сложи я в дланта на Жоам Гарал и го накара да се закълне, че ще се ожени за нея.
— Ти възвърна състоянието ми — каза той — и няма да умра спокойно, докато не се убедя, че с този брак бъдещето на дъщеря ми е осигурено!
— Аз мога да остана неин предан слуга, неин брат, неин закрилник, без да й бъда съпруг — отговори първоначално Жоам Гарал. — Аз съм ви задължен за всичко, Магалянс, и никога няма да забравя това, но цената, с която искате да заплатите за усилията ми, превишава моите заслуги!
Старецът настояваше. Смъртта не му позволяваше да чака, той поиска обещание и го получи.
Тогава Якита беше на двайсет и две години. Жоам — на двайсет и шест. Те се обичаха и се венчаха няколко часа преди смъртта на Магалянс, който още има сили да благослови техния брак.
Ето при какви обстоятелства през 1830 година Жоам Гарал стана новият собственик на фазендата Икитос, за голямо задоволство на персонала на фермата. Съединяването на тези два ума в едно единно сърце можеше само да допринесе за още по-големия разцвет на имението.
Една година след сватбата Якита дари съпруга си със син, а след още две години — с дъщеря. Бенито и Миня, внуците на стария португалец, трябваше да бъдат достойни за своя дядо, а като деца — достойни за Жоам и Якита.
Миня стана очарователна девойка. Тя никога не се отделяше от фазендата. Израсла в тази чиста и здрава среда, сред красивата природа на тропическите области, възпитанието дадено й от майката, и знанията, получени от бащата, й бяха достатъчни. Какво повече би научила тя в манастирско училище в Манао или Белен? Къде би намерила по-добри примери за всички лични добродетели? Нима душата и сърцето й щяха да се развият по-изящно далеч от бащината къща? Ако не й бе писано от съдбата да замести майка си като управителка на фазендата, поне щеше да бъде достойна за всякакво друго положение.
С Бенито беше друго. Баща му с право искаше той да получи такова солидно и пълно образование, каквото се даваше по онова време в големите бразилски градове. Пък и богатият фазендер беше в състояние да не отказва нищо на своя син Бенито притежаваше добри способности, любопитен ум, живо въображение, високи нравствени и душевни качества. На дванайсетгодишна възраст той бе пратен в Белен, в провинцията Пара, и там под ръководството на отлични преподаватели получи такова образование, което по-късно щеше да го направи виден човек. Нищо в литературата, науката и изкуството не остана непознато за него. Той се учеше така, като че състоянието на баща му не позволяваше да стои бездеен. Бенито не беше от тези, които си въобразяват, че щом си богат, не бива да се трудиш, а от ония доблестни, решителни и честни души, които са убедени, че никой не трябва да бяга от това естествено задължение, ако иска да бъде достоен да се нарича човек.
През първите години от престоя си в Белен Бенито се запозна с Маноел Валдес. Този младеж, син на търговец от Пара, учеше в същото учебно заведение както Бенито. Сходството на характерите и вкусовете им скоро ги свърза в здраво приятелство и те станаха неразделни другари.
Маноел, роден в 1833 година, беше с една година по-голям от Бенито. Той бе останал само с майка си, която преживяваше от скромното състояние, оставено от съпруга й. Когато завърши средното си образование, Маноел се записа да следва медицина. Той имаше страстна склонност към тази благородна професия и възнамеряваше да постъпи на военна служба, към която чувствуваше влечение.
По времето, когато се срещнахме с него и с приятеля му Бенито, Маноел Валдес беше вече получил първия си чин и бе дошъл да си почине няколко месеца във фазендата, където обикновено прекарваше ваканцията. Този млад човек с приятна външност, изящни черти и известно вродено чувство на гордост, която му подхождаше, беше за Жоам и Якита като втори син, член на семейството. Но макар в качеството си на син Маноел да беше като брат на Бенито, това положение му се струваше недостойно пред Миня и скоро той почувствува към девойката привързаност, по-силна от привързаността на брат към сестра.
През 1852 година — от която бяха изтекли вече четири месеца в началото на това повествование, — Жоам Гарал беше на четиридесет и осем години. При жестокия климат, който изхабява толкова бързо, той бе съумял със своята въздържаност, умерени вкусове, благопристоен живот и с целил си труд да издържи там, където други рухват преждевременно. Късо подстриганата му коса и дългата брада вече се прошарваха и му придаваха строг вид. Пословичната честност на бразилските търговци и чифликчии беше изписана на лицето му, отличаващо се с прямота. Макар и спокоен по характер, у него се чувствуваше някакъв вътрешен огън, който волята съумяваше да укротява. Чистотата на погледа му излъчваше сила, на която при опасност винаги можеше да се разчита.
Читать дальше
Конец ознакомительного отрывка
Купить книгу