Жул Верн - Жангада (800 левги по Амазонка)

Десет минути след това Бенито стоеше пред Миня. Трябва да признаем, че и там не се наложи да си служи с красноречие. Още при първите му думи главата на милата девойка клюмна на братовото рамо и от сърцето й се изтръгна признание: „Колко се радвам.“

Отговорът почти изпреварваше въпроса: той беше ясен. Бенито не пита повече.

Колкото до съгласието на Жоам Гарал, в него не можеше да има никакво съмнение. Но Якита и децата й не му заговориха веднага за тази желана женитба, понеже едновременно с този въпрос искаха да засегнат и един друг, който можеше да се окаже по-труден за разрешаване: въпроса за мястото, където щеше да стане венчавката.

Наистина къде да се състои тя? В тази скромна селска колиба, която служеше за църква? Че защо пък не? Нали там Жоам и Якита бяха получили брачната благословия на отец Пасаня, който беше тогава енорийски свещеник на Икитос. По онова време, както и сега, в Бразилия гражданският брак беше неделим от църковния, и регистрите на мисията бяха достатъчни, за да удостоверят законността на това положение, незасвидетелствувано от никакъв държавен чиновник.

Вероятно Жоам Гарал щеше да пожелае венчавката да се състои в село Икитос с голяма тържественост, в присъствието на всички служители на фазендата; но ако действително мислеше така, щеше да отбива енергична атака по този въпрос.

— Маноел — каза девойката на годеника си, — ако питат мен, ние трябва да се венчаем в Пара, а не тук. Госпожа Валдес е болна, не може да пътува до Икитос, а аз не искам да й стана дъщеря, без да се познаваме. Мама също е на моето мнение. Нека се опитаме да убедим татко да ни заведе в Белен при майка ви, във вашия дом, който скоро ще стане и мой дом! Съгласен ли сте?

В отговор на това предложение Маноел стисна ръката на Миня. Той също много желаеше майка му да присъствува на брачната церемония. Бенито одобри безусловно този проект и сега оставаше само да убедят Жоам Гарал.

Същия ден двамата младежи отидоха на лов в гората именно за да оставят Якита насаме със своя съпруг.

Така след обед двамата се озоваха в големия салон на къта.

Жоам Гарал, който току-що се бе прибрал, се беше полуизлегнал на един изящно изплетен бамбуков диван, когато Якита, малко развълнувана, се приближи и седна до него.

Тя не се смущаваше от това, че ще трябва да осведоми Жоам за чувствата на Маноел към тяхната дъщеря. Този брак идваше само да осигури щастието на Миня, и Жоам с радост щеше да разтвори обятията си за този нов син, чиито сериозни качества знаеше и ценеше. Но Якита чувствуваше, че ще й бъде много трудно да убеди мъжа си да напусне фазендата.

И наистина, откакто Жоам Гарал още като младеж бе дошъл в този край, той никога нито за ден не бе се отлъчвал от чифлика. Макар че гледката на Амазонка, която кротко влачеше своите води на изток, го подканяше да тръгне по нея, макар че Жоам всяка година пращаше салове до Манао, Белен и крайбрежието на провинция Пара, макар че всяка година виждаше как Бенито заминава след ваканцията, за да се върне в училище, навярно никога не му идваше на ум да тръгне с него.

Това, което се добиваше от фермата, от горите и от ливадите, собственикът продаваше на място. Сякаш не искаше да излезе нито с мисъл, нито с поглед извън границите на този земен рай, в който бе съсредоточен животът му.

Тъй като от двайсет и пет години Жоам Гарал не бе прекрачвал нито веднъж бразилската граница, жена му и дъщеря му също никога не бяха стъпвали на бразилска земя. И все пак не им липсваше желание да опознаят тази прекрасна страна, за която Бенито често им говореше! Два-три пъти Якита подхвърля дума на мъжа си по този въпрос. Но забеляза, че мисълта да се отделят от фазендата дори само за няколко седмици помрачаваше още повече печалното му лице. Тогава очите му се замъгляваха и с тон на мек упрек той отговаряше:

— Защо да напущаме къщата си? Не сме ли щастливи тук?

И Якита не смееше да настоява пред този човек, чиято ревностна доброта и неизменна нежност я правеха толкова щастлива.

Този път обаче имаше сериозна причина, за която трябваше да се държи сметка. Сватбата на Миня беше съвсем естествен повод да заведат девойката в Белен, където трябваше да живее с мъжа си.

Там тя щеше да види и да обикне майката на Маноел Валдес. Как можеше Жоам Гарал да се колебае пред такова законно желание? Как, от друга страна, не бе отгатнал желанието на самата Якита да се запознае с тази, която щеше да бъде втора майка на детето й, нима и той не желаеше това?