Жул Верн - Жангада (800 левги по Амазонка)

Но най-забележителният факт, който прави чест на бразилското правителство, се състои в следното:

На 31 юли 1857 г., след много спорове между Франция и Бразилия за границите на Гвиана, цялото течение на Амазонка бе обявено за свободно и открито за кораби от всички националности, и за да съчетае теорията с практиката, Бразилия сключи договори със съседните страни за използуването на всички речни пътища в басейна на Амазонка.

Днес параходни линии със съответните удобства, поддържащи пряка връзка с Ливърпул, обслужват реката от устието й до Манао; други стигат чак до Икитос; а трети по Тапажос, Мадейра, Рио Негро и Пурус проникват до самото сърце на Перу и Боливия.

Лесно може да си представим подемът, който ще получи един ден търговията в целия този огромен и богат басейн, нямащ равен на себе си в света.

Но и тази монета има обратна страна. Напредъкът се постига винаги в ущърб на коренното население.

Да, в горното течение на Амазонка вече са изчезнали доста индиански племена, между които курисикурите и соримаите. Макар че по Путумайо още се срещат някои и други юри, яхуите са изоставили този район, за да се приютят около далечните притоци, а маоите са напуснали нейното крайбрежие и сега малочислените техни представители скитат из горите на Япура.

Да, бреговете на Тунантин са почти обезлюдени, а в устието на Журуа са останали само няколко чергарски индиански се мейства. Тефе е почти опустяла, и само при устието на Япура са се запазили останки от великото племе умаюа. Коари е изоставена. По бреговете на Пурус има само шепа индианци мури. От древните манаи се наброяват едва няколко семейства чергари. По бреговете на Рио Негро са останали само метиси, потомци на португалци и индианци, а по-рано тук са се наброявали до двайсет и четири различни народности.

Такъв е законът на прогреса. Индианците ще изчезнат. Под владичеството на англосаксонската раса австралийците и тасманийците се стопиха. Североамериканските индианци гинат под напора на завоевателите на Далечния запад. Един ден може би и арабите ще бъдат унищожени от френската колонизация.

Но да се върнем в 1852 година. Тогава съобщителни средства, толкова многобройни днес, не съществуваха, и пътуването на Жоам Гарал щеше да трае не по-малко от четири месеца, особено като се имат пред вид условията, при които то щеше да стане.

Затова, докато двамата приятели съзерцаваха водите на реката, течащи бавно в нозете им, Бенито забеляза замислено:

— Приятелю Маноел, тъй като скоро след пристигането ни в Белен ще трябва да се разделим, пътят ще ти се стори много кратък!

— Да, Бенито — отвърна Маноел, — но същевременно и много дълъг, защото Миня ще стане моя жена едва в края на това пътуване.

И тъй, семейството на Жоам Гарал се радваше. Това чудно пътуване по Амазонка щеше да стане при великолепни условия. На няколкомесечен път тръгваха не само собственикът на фазендата и близките му, но, както ще видим по-нататък, щеше да ги придружава и част от персонала на фермата.

Като виждаше всички около себе си щастливи, Жоам Гарал сигурно забрави за тревогите, които изглежда смущаваха живота му. От деня, в който взе твърдото си решение, той стана Друг човек и когато се наложи да се занимае с подготовката за пътуването, някогашната му енергичност се възвърна. Близките му го наблюдаваха с дълбоко задоволство отново зает с работа. Душата влияе на тялото, а Жоам Гарал стана пак такъв, какъвто беше в първите си години — деен и жизнен. У него се възроди отново човекът, който винаги бе живял на открито, в животворната атмосфера на горите, полята и течащите води.

Пък и през няколкото седмици до заминаването трябваше да се върши доста работа.

Както казахме по-горе, в ония времена по водите на Амазонка още не браздяха многобройните параходи, които компаниите вече се готвеха да пуснат по реката и по главните й притоци. Речното корабоплаване се осигуряваше само от частни лица, за тяхна сметка, и корабите им обслужваха главно крайбрежните селища.

Тези плавателни съдове се състояха от „уби“, вид пироги, направени от издълбан с помощта на огън и брадва дънер, със заострен лек нос и тежка заоблена кърма, които можеха да побират от един до дванайсет гребци и да носят до три четири тона стока; „егаритеи“, грубо построени, широки по форма, в средата покрити отчасти с навес от листа, със свободен проход отпред, в който се настаняват гребците; „жангади“, вид неправилни салове, движени с триъгълно платно, със сламена колиба отгоре, която служи за плаваща къща на индианеца и семейството му.