Жул Верн - Жангада (800 левги по Амазонка)

Такива са главните притоци над селището Икитос. В долното течение притоците стават толкова пълноводни, че коритата на европейските реки сигурно биха се оказали много тесни, за да ги победят. С усилията на тези именно притоци Жоам Гарал и близките му щяха да се запознаят при плаването си надолу по Амазонка.

Към красотите на тази несравнима река, която напоява най-красивата страна на земята, минавайки почти неотклонно на няколко градуса под екватора, трябва да добавим още едно качество, което не притежават нито Нил, нито Мисисипи, нито Ливингстън, наричана в старо време Конго-Заир-Луалаба. То се състои в това, че каквото и да казват явно зле осведомените пътешественици, Амазонка тече през една много здравословна част от южна Америка. Басейнът й непрекъснато се продухва от благотворните западни ветрове. Течението й не минава по притисната от високи планини долина, а през обширна равнина, разпростряла се на триста и петдесет левги от север на юг, едва набръчкана тук-там от хълмове, из която въздушните течения могат да се движат свободно.

Професор Агаси 15 15 Луи Агаси (1807–1873) — швейцарски геолог и палеонтолог. — Б.пр. с право се опълчва против твърденията, че климатът на този край, несъмнено предопределен да стане средище на най-жива търговия и производство, бил нездравословен. Според него „тук постоянно се усеща лек и мек полъх, предизвик ваш, изпарение, благодарение на което температурата спада и почвата не се затопля непрекъснато. Постоянството на този освежителен полъх прави климата на Реката на амазонките приятен и дори превъзходен.“

Така абат Дюран, бивш мисионер в Бразилия е имал възможност да се убеди, че макар температурата да не спада под двадесет и пет градуса, тя почти никога не се качва над тридесет и три — следователно средната температура за цялата година се движи от двадесет и осем до двадесет и девет градуса, с разлика само от осем градуса.

Тези факти ни дават основание да твърдим, че в басейна на Амазонка липсват палещите горещини на ония азиатски и африкански страни, които се намират на същата географска ширина.

Цялата обширна равнина, която й служи за долина, е достъпна за морските ветрове, пращани й от Атлантическия океан.

Така че провинциите, на които реката е дала своето име, имат неоспоримото право да се наричат най-здравословните в тази страна, която без друго е една от най-красивите на земята.

Но не мислете, че водната система на Амазонка е непозната!

Още в XVI век Ореляна, помощник на един от братята Писаро 16 16 Франсиско Писаро (ок. 1475–1541) — испански конкистадор, който заедно с братята си Гонсалес и Фернандо, завладял държавата на инките (на територията на сегашно Перу) — Б.пр. се спуснал по Рио Негро, в 1540 г., навлязъл във великата река, поел без водач през тези краища и след осемнайсетмесечно плаване, за което разказва чудеса, се озовал до устието й.

В 1636 и 1637 г. португалецът Педро Тексейра стигнал по горното течение на Амазонка до Напо с флотилия от четиридесет и седем пироги.

В 1743 г. Ла Кондамин 17 17 Шарл дьо Ла Кондамин (1701–1774) — френски пътешественик математик. — Б.пр. , след като измерил дъгата на меридиана под екватора, се разделил със спътниците си Бугер 18 18 Пиер Бугер (1698–1758) — френски астроном, математик и физик. — Б.пр. и Годен де-з-Одоне, тръгнал с ладия по Чинчипе, спуснал се до мястото, където тя се влива в Мараньон, и достигнал устието на Напо на 31 юли, тъкмо навреме, за да наблюдава изгряването на първия спътник на Юпитер, — което позволило на този „Хумболдт на XVIII век“ да определи точно географската ширина и дължина на точката, в която се намирал, — обходил селата по двата бряга и на 6 септември пристигнал във форт Пара. Това огромно пътешествие дало важни резултати: не само било установено с научна точност руслото на Амазонка, но и почти се потвърдило, че тя е свързана с Ориноко.

Петдесет и пет години по-късно Хумболдт и Бонплан 19 19 Ене Бонплан (1773–1858) — френски лекар и ботаник, придружавал Хумболдт в Америка. — Б.пр. допълнили ценните усилия на Ла Кондамин, като начертали карта на Мараньон до Рио Напо.

И оттогава както самата Амазонка, така и главните й притоци непрекъснато се посещават от пътешественици.

В 1827 г. Листър-Мо, в 1834 и 1835 г. — англичанинът Смит, в 1844 — френският лейтенант, командир на кораба „Булонез“, бразилецът Валдес в 1840, французинът Пол Мар кой от 1848 до I860, твърде своеобразният художник Биар в 1859, професор Агаси от 1865 до 1866, в 1867 бразилският инженер Франц Келер-Линценгер и най-после в 1879 г. доктор Крьово са изследвали течението на реката, като навлезли в много нейни притоци и установили плавателността на главните от тях.