— Зная какво ще кажеш.
— Не съжаляваш ли? — настоя той неспокоен. — Наистина ли не съжаляваш?
— Наистина не. Никога няма да се върна там. Никога.
Лицето му се проясни. Стори ми се дори почти щастлив в меланхолията си.
— Това си бях пожелал, на това се надявах — продължи той тихо. — Има по-висша присъда за човека от смъртта: едно дете, което избягва и го осъжда.
„Може би“ — помислих си аз. Представих си баща ми и новия му живот насаме със сестра му. О, той сигурно ще се утеши. Пък и дали бях само негова дъщеря? Изоставена в продължение на единайсет години… После ме беше прибрал. По каква ли причина? Заради алиби или от угризения? Под носа ми той е водел трудно съществование. Дали не е трябвало и аз, както Жюлиен, да желая отмъщение за смъртта на майка си и може би за смъртта на един непознат баща? Зъб за зъб, око за око?
Гледах брат си, с когото щях да живея известно време. Погледът му беше ясен. Не съглеждах вече в него мрачния блясък на отмъщението, нито ледения на съдника. Обземаше ме някаква умиротворена кротост. Стори ми се, че бъдещето ми се усмихва. А може би и на него — аз щях да излича следите от тъгата по това хубаво, сериозно лице.
Донесоха ни ордьовъра. Нахвърлихме му се с настървение.
© Веркор
© 1981 Симеон Хаджикосев, превод от френски
Сканиране: ? (безмонитор)
Разпознаване и редакция: ira999, 2009
Последна редакция: Alegria, 2009
Издание:
Веркор, Емар, Жакмар — Сенекал
Френски повести
Партиздат, София, 1981
Редактори: Катя Топчиева (1), Бояна Петрова (2), Мариана Неделчева (3)
Художник: Александър Хачатурян
Художествен редактор: Тотю Данов
Технически редактор: Ронка Кръстанова
Коректор: Нина Велчева
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14793]
Последна редакция: 2009-12-27 11:40:00
Град във Франция, за който през Първата световна война са се водили кръвопролитни боеве между французи и германци — Бел.ред.
Градче в Белгия, където през декември 1944 г. хитлеристите контраатакували американската армия. — Бел.прев.
Ръководителят на френските фашисти. — Бел.прев.